Проф. Александрова: Спадът в имунизациите срещу морбили създава риск от нови огнища

Морбили е един от най-заразните вируси, като един болен може да предаде инфекцията на между 12 и 18 души. Дори единичните случаи са повод за тревога, а спадът на ваксинационното покритие създава условия за нови огнища, предупреди вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова в "България сутрин".

През 2010 г. обхватът с първа доза от ваксината срещу морбили е бил 96%, докато през 2020 г. вече е 88%. За изграждането на колективен имунитет е необходимо ниво от поне 95%.

"За съжаление през последните години това е тенденция не само у нас. Целият ЕС е засегнат. Причината е по-ниското ваксинационно равнище. Трябва да имаме 95% за колективен имунитет, а това ниво ни се изплъзва", обясни проф. Александрова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Сред причините тя посочи необоснованите страхове от ваксините, конспиративните теории и влиянието на социалните мрежи.

Дори единичните случаи будят тревога

Според вирусолога, настоящите случаи не трябва да бъдат подценявани.

"Дори единични случаи будят тревога. Може би става дума за огнище. Има общности, в които очевидно нивото на защита не е на ниво. Всеки заразен може да инфектира между 12 и 18 души", предупреди проф. Александрова.

По думите ѝ морбили е един от най-заразните вируси и може да причини сериозни усложнения.

"Може да засегне нервната система, слуха, да предизвика пневмония. Може да се развие и енцефалит години по-късно - дори след 10-15 години. Предизвиква и имунна амнезия", поясни специалистът.

Рискът не е ограничен само до децата.

"Уязвими са хората във всички възрасти", подчерта вирусологът.

Ваксинационното покритие пада

Ваксината срещу морбили е създадена през 60-те години на миналия век, а преди въвеждането ѝ епидемии са възниквали на всеки 2-3 години.

"Има достатъчно основания да се предпазваме. Ваксината има сериозен стаж", припомни проф. Александрова.

Според нея морбили е заболяване, с което би трябвало да можем да се справим, тъй като вирусът се среща само при хората. Въпреки това той продължава да циркулира в целия Европейски съюз.

"След 2019 г. се наблюдава непрекъснат спад. Румъния имаше тежка криза", посочи тя.

Защо колективният имунитет е толкова важен

Има случаи, при които ваксиниран човек не изгражда достатъчен имунитет, но делът им е много нисък.

"Такива случаи има при всички ваксини, но процентът е много нисък - 2-3%. С втората доза нещата се подобряват", обясни проф. Александрова.

Именно затова е необходим висок колективен имунитет, който да предпазва и хората, при които ваксината не е довела до достатъчна защита.

Проф. Александрова обърна внимание и на страховете, които карат част от родителите да отказват ваксинация.

"Когато един родител иска или не иска да направи нещо, никой не може да го разубеди. Има такива страхове, хората се страхуват. Но няма доказателства, че ваксините предизвикват аутизъм например", увери тя, като даде пример с мащабно проучване в Дания, според което не е установена връзка между ваксинацията и развитието на повече от 50 заболявания и състояния.

"Световната здравна организация вече определи страховете от ваксините като много сериозен проблем. Това ни връща векове назад", предупреди вирусологът. 

Според нея Европа и Северна Америка са изправени пред особен проблем - там вече растат поколения, които никога не са виждали последствията от редица тежки инфекциозни заболявания.

"Когато човек не вижда такова нещо, не иска да се ваксинира. Но ние държим тези заболявания далеч именно благодарение на ваксините", припомни тя. 

Западнонилската треска не е екзотика

Вирусологът предупреди и за Западнонилската треска, която вече не може да се разглежда като екзотично заболяване за Европа.

"Този вирус не е екзотика. Причинява енцефалит и се върти между птици и комари - тези, които така добре познаваме", заяви проф. Александрова.

По думите ѝ Италия е на първо място по случаи, следвана от Гърция и Румъния. Заразяването става чрез ухапване от комар, а не директно от човек или животно.

Вирусологът предупреди, че в последните месеци комарите стават по-агресивни към бозайниците и призова хората да предприемат необходимите превантивни действия срещу ухапвания. В допълнение към това с всяка следваща година географският обхват на вируса се разширява на север.

"Ще си имаме сериозна работа с него в бъдеще. Предпазвайте се от комарите", предупреди проф. Александрова.