Изгодно ли е за държавата майките да се връщат по-рано на работа?

Предложението за промени в изплащането на обезщетенията за майчинство по време на втората година не успя да мине на първо четене в Народното събрание.

Идеята беше майките, които решат да прекратят отпуска си по-рано и да се завърнат на работното си място, да получават пълния размер (100% вместо досегашните 50%) от предвидените обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2 години.

"Направихме няколко бързи калкулации във фондацията. При средна работна заплата от около 1400 евро, когато вземем предвид плащането на осигуровките и данъците от страна на служителя и на работодателя, държавата всъщност ще спечели, ако майката се върне на работа по-рано", коментира Василена Панайотова фондация "Мама има работа" пред Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ чистата финансова полза за хазната би била 182 евро на единица майка, ако тя прекрати майчинството си, което в момента е в размер на 399 евро.

Tя допълни, че при пълно изплащане на обезщетението, така наречената критична точка (break-even point) за държавата изисква делът на завръщащите се на работа жени да нарасне от сегашните 20% на 32%.

Основният проблем, според нея, е бил липсата на ясна финансова обосновка в законопроекта, което е попречило на обществото да разбере реалните икономически ползи от подобно решение.

Какво се случва с разходите за отглеждане на дете

Заедно със Славена Буюклиева от фондацията бяха категорични, че настоящите нива на подпомагане през втората година са крайно недостатъчни на фона на растящите разходи за живот в страната.

Буюклиева обърна внимание на факта, че ранното завръщане на работа би било силен позитивен стимул, единствено ако е обвързано с получаването на 100% от размера на майчинството.

Тя подчерта, че липсата на места в държавните детски ясли принуждава родителите да търсят скъпи частни алтернативи.

"Детските ясли, дори и с компенсацията, отново са изключително скъпи за самите родители и те се вдигат така постепенно, както и самата компенсация", коментира тя.

За нея по-високото финансово подпомагане би дало нужното спокойствие на жените, че могат да покрият разходите за ясла или детегледачка.

За семействата, които разчитат на помощ от баби и дядовци, тези средства също биха били сериозно облекчение за семейния бюджет, заяви Буюклиева.

Нуждата от алтернативни и комплексни решения

Майките изразиха сериозни съмнения, че фокусът единствено върху финансовата страна на въпроса може да реши дългосрочно демографските проблеми.

Според тях разговорите за пари често се оказват краткосрочно решение, а през следващите години обикновено се появяват нови дефицити, които спират младите хора да станат родители по-рано.

"Необходимо е да се видят по-комплексно нещата свързани с майките, отглеждането на децата, кариерното развитие на самите жени, осигуряването на един по-плавен преход за връщане на работа", категорична бе Панайотова.

Тя добави, че държавата трябва да изгради по-стабилна инфраструктура и да гарантира сигурност за децата, за да могат майките да се посветят изцяло на професионалните си задължения, без да изпитват тревога.

Как да се стимулира раждаемостта в България

Според дамите в студиото страната ни може да почерпи успешен опит от чужбина, където се прилагат по-гъвкави механизми за семейно планиране.

Сред възможните стимули те посочиха улесняването на изплащането на студентски кредити, както и предоставянето на допълнителни общински помощи за майки с придобита бакалавърска или магистърска степен.

Буюклиева заключи, че съществуващите специализирани програми, като например "Мама има работа", са ключови, тъй като оказват реална психологическа и практическа подкрепа на жените при повторната им интеграция на пазара на труда.