Промените в НС: Ще имаме ли законодателен процес на тъмно

В изключителни случаи председателят на парламента може да предложи промяна в дневния ред, прие временната комисия за правилника за работа на Народното събрание (НС).

Досега това можеше да стане след консултации с парламентарните групи на председателски съвет. Това и още предложения за промени опозицията обяви за опит да се ограничат правата на депутатите.

Прозрачност и отчетност в парламента

"Трябва да имаме предвид, че парламентът е институцията, която дължи изключително ниво на публичност на своята работа. Можем да дадем оценка, че са накърнени принципите за прозрачност и отчетност в работата на парламента, до някаква степен и на равноправност", заяви Ваня Нушева от Асоциация "Прозрачност без граници" в предаването "България сутрин".

По думите ѝ качеството на дебата е резултат от личностните качества на народните представители, а чрез последните избори избирателите са наказали политическите субекти, които са държали непочтителен тон.

Промените в парламентарния правилник

"Голяма част от промените, които предвижда "Прогресивна България" в правилника на Народното събрание (НС), са свързани с бързина и ефикасност", заяви адв. Янко Арнаудов пред Bulgaria ON AIR.

Според него съкращаването на дебатите създава риск от понижаване на качеството на законодателния процес и не гарантира по-добри резултати.

"Ще имаме законодателен процес на тъмно", добави адвокатът.

Той изрази притеснение, че ограничаването на публичността и дебатите може да доведе до намалена прозрачност в процеса.

Ролята на парламентарната дискусия

"Смисълът на дискусията в парламента е да се стигне до възможно най-добрия резултат, до създаване на закони, които са достатъчно добре обмислени", отбеляза Нушева.

По думите ѝ съществуват съществени рискове, свързани с непрозрачността и недостатъчната публичност на законопроектите, които се внасят от народните представители.

Контролът върху изпълнителната власт

На въпрос обезсмисля ли се функцията на законодателната власт, Арнаудов обясни, че става дума за комфорт, който управляващото мнозинство се опитва да си осигури и да няма кой да ги критикува от опозицията.

Той коментира, че подобни тенденции могат да отслабят ролята на парламента като контролен орган спрямо изпълнителната власт.

"Не трябва чрез парламентарния правилник да се ограничава контролната функция на парламента. Парламентът е мястото, в което народните представители могат да искат отчетност от министрите. Изпълнителната власт дължи отчетност на парламента. Обществото се информира посредством действията на парламента за това как функционира изпълнителната власт", подчерта Нушева.

Арнаудов коментира и липсата на задължения за институциите да предоставят документи на депутати, като обясни, че това е допълнително ограничение върху контролните функции на народните представители.

Промените във ВСС и сроковете за избор

По повод смяната на Висшия съдебен съвет (ВСС) той заяви, че темата е била поставена във фокуса на предизборната кампания от всички участници.

"Има конкретен текст, който го засяга, свързан с доклада за въпросните кандидати. До момента се изискваше да бъде поне 7-дневен срок, за да бъде представен доклад на конкретните кандидати, които са минали процедура, за да достигнат тази позиция. Сега този срок се намалява на 3", обясни адвокатът.

Стандарти за публичност и качество на процедурите

"Стандартът за публичност означава да е осигурен достатъчно разумен срок кандидатите да подготвят своите кандидатури. Да има график за смяна на ръководствата на институции. Трябва да имаме достатъчен срок, след като тези кандидатури са представени, за да могат да се запознаят и народните представители. Цялото бързане и съкращаване на срокове е необяснимо и няма да помогне за ефективната работа на парламента. Трябва по-внимателно да прецизират своите предложения народните представители от мнозинството", уточни Нушева.

Тя изрази позиция, че ускоряването на процедурите не винаги води до по-ефективна работа и може да се отрази негативно.