Геолог обясни причините за свлачището между Смолян и Пампорово

В България липсва реален мониторинг на опасните свлачищни райони, въпреки че съществуват сравнително евтини и ефективни технологии.

Геологът доц. Стефан Велев обясни за "България сутрин" какъв тип мониторинг е необходим.

Проучване за различните методики на мониторинг

"Направих проучване относно различните методики, чрез които се осъществява мониторинг, включително и тяхното финансово изражение. Ако започнем от най-базовия начин на следене на рискови процеси чрез използване на безпилотни летателни апаратури - дронове, това е методика, при която устройството и необходимият софтуер струват от порядъка на 40-50 хил. лв. Можем да стигнем и до оптични кабели, чрез които да се следи цялото свлачище, което е от порядъка на 300 хил. долара", коментира геологът пред Bulgaria ON AIR.

Относно свлачището между Смолян и Пампорово, той каза, че факторите, които са го предизвикали, са наклонът, скалите - непосредствено под дебелата почвена покривка, редуването на пясъчни с глинести скали.

По думите му това е най-лошата комбинация - пропускливи и непропускливи скали, като уточни, че глинестите играят ролята на плъзгателна повърхнина, в комбинация с обилните снеговалежи, дъждовете и топенето на снега.

Критика към институциите

Според него липсата на предвидимост се крие в "тоталното безхаберие на институциите, които трябва да осъществяват мониторинг върху тези рискови процеси".

"Институцията, която трябва да отговаря за това, се нарича "Геозащита" с трите ѝ звена - "Геозащита Плевен", "Геозащита Варна", "Геозащита Перник".

Той отбеляза, че сградата в района на свлачището няма място там, но е устояла.

Доц. Велев заяви и че липсва мониторинг на АМ "Люлин", свързан с полагане на датчици и сензори.

"Възможно е някой периодично да минава оттам и да осъществява визуален мониторинг, което не е е достатъчно", подчерта геологът.

"България е единствената държава в рамките на Европейския съюз (ЕС), която няма собствена действаща активна геоложка служба, в която учени от Софийския университет, от Минно-геоложкия университет и колеги от Геологическия институт на Българската академия на науките (БАН) да работят по тези и не само по тези проблеми", отбеляза доц. Велев.

17 / 18

Свлачището в Смолянско

Снимка: БГНЕС