Трябва ли родителите да плащат за непослушните си деца в училище?

Въпросът дали безотговорните родители трябва да бъдат глобявани за системното непристойно поведение на децата им в училище отново влиза във фокуса на обществения дебат. 

Председателят на Синдикат "Образование" д-р Юлиан Петров коментира темата в ефира на "България сутрин", очертавайки проблема като част от много по-дълбока криза в образователната система.

Родителят като ключов партньор в образованието

"Родителят е нещо много важно в образователната система като партньор за компонента възпитание, но и за цялостната резултатност от обучението, защото на този етап все пак българското образование като качество се измерва с оценяванията - било то срочни, годишни, но най-вече външните оценявания или оценяванията на международния терен, където не се представяме много добре", каза д-р Петров пред Bulgaria ON AIR.

Агресията, телефоните и нуждата от контрол

За да се промени ситуацията, са нужни паралелни усилия - актуализация на учебните програми и подобряване на средата в класните стаи чрез ограничаване на агресията, стриктно спазване на училищните правила и контрол върху използването на мобилни телефони.

"Родителят трябва да мотивира и да е възпитал своето дете да спазва правилника в училище, да не използва телефона, да не е агресивен и по този начин да не пречи на останалите деца. Когато това не се случва, трябва да помислим за други мерки, които по някакъв начин да го мотивират", коментира още гостът.

Санкциите като част от по-широк набор от мерки

Тези инструменти могат да включват работа с родителите, обучение и подкрепа, но и мотивиращи мерки, сред които се обсъждат административни и финансови санкции. 

Подобни практики вече съществуват в редица европейски държави, където родителите носят отговорност при системно отсъствие от училище или при неспазване на утвърдени правила, включително забраната за използване на телефони.

Друг важен акцент в разговора е липсата на ефективна социализация на учениците. Именно тя се разглежда като фундамент на качественото образование и като незаменима функция на училището, която не може да бъде компенсирана от технологии или изкуствен интелект.

Защо институциите действат плахо

Липсата на стабилно управление и честите политически промени сериозно затрудняват провеждането на дългосрочни образователни реформи. 

Според д-р Петров институциите действат плахо, водени от страх да не засегнат определени групи, вместо да планират с хоризонт от 10-15 години напред.

"Глобите са един от многото инструменти. В Европа това съществува - има санкции към родителя, включително в хиляди евро, ако детето системно не посещава училище или не спазва правилата", заяви той.

В края на разговора беше засегната и темата за учителските заплати. В момента предвиденото увеличение е по-скоро компенсация за инфлацията и не е достатъчно, за да направи професията привлекателна за младите хора.