България прави първа сериозна стъпка в борбата с антимикробната резистентност с национална програма за действие, която беше внесена за разглеждане на заседание на правителството в оставка на 21 януари.
Основната цел на документа е да се намали общото потребление на антибиотици в страната с поне 18% - цел, която според експертите е постижима, но изисква дългосрочни и координирани усилия.
Проблемът с антимикробната резистентност
"Антимикробната резистентност е проблем, който възниква още със създаването на антибиотиците. Микроорганизмите постепенно се приспособяват към антимикробните средства и с годините това става все по-успешно. Днес, заради интензифицирането на животновъдството, инфекциите, свързани със здравните заведения и редица обществени фактори, безконтролната употреба на антибиотици доведе до ситуация, в която голяма част от причинителите развиват резистентност", каза Драгомир Иванов от Българската асоциация за единно здраве пред "България сутрин".
Това засяга както хуманната, така и ветеринарната медицина и крие реални рискове от повишена смъртност при заболявания, които допреди години са били лечими.
Иванов подчерта, че програмата се основава на концепцията "Единно здраве" (One Health), според която здравето на хората е неразривно свързано със здравето на животните и състоянието на околната среда.
Именно затова в разработването ѝ участват различни институции и експерти от няколко сектора.
Необходимост от координиран контрол
Според Иванов контрол върху антибиотиците съществува, но е разпокъсан и недостатъчно координиран.
Бившият директор на "Пирогов" доц. Спас Спасков отбеляза, че проблемът с неправилното изписване на антибиотици съществува от десетилетия.
"Този проблем не е от днес. Още като студенти ни учеха, че не трябва да се прекалява, но този процес продължава и до днес, а ефектът е относително малък", коментира доц. Спасков пред Bulgaria ON AIR.
Той подчерта, че това показва колко ефективен може да бъде контролът и че поставената цел от 18% е напълно изпълнима.
Образование и системен подход
Подобни мерки вече дават резултати в редица западноевропейски държави.
"Голяма част от пациентите възприемат антибиотика като универсално лекарство - ако те боли глава, можеш да вземеш един антибиотик и да ти премине главоболието. Антибиотикът е едно средство и има за задача да ни отърве от микрорганизмите", каза още доц. Спасков.
Той акцентира и върху необходимостта от системен контрол на вътреболничните инфекции - чрез анализ на причинителите, стриктна хигиена и постоянен мониторинг.
Според него слабост на досегашните усилия е, че често се правят кампанийно, вместо да бъдат част от устойчив, дългосрочен процес.
Снимка: БГНЕС
Салах изигра последния си мач с "Ливърпул"
Кои са доходоносните професии и тези на бъдещето?
Руското посолство у нас: Днес почитаме създателите на първата славянска азбука
Намаляването на бюста става все по-популярна процедура
Ново лекарство срещу метастатичен колоректален рак влиза във фаза 3 на изпитване
Догмите в медицината, които ни костват здравето
Лаймска болест - как да се предпазим?
Форум, посветен на ХИВ и екзотичните инфекциозни болести, ще се проведе във Велинград
Учени: Възможно е извънземният живот да се изплъзва на нашите детектори
Пентагонът публикува видео с летящ „хуманоид“ над САЩ?
Учени откриха най-стария лед на Земята: Защо беше важно да го намерят?
SpaceX изстреля за първи път новата версия на Starship (снимки)
Пет деца са припаднали по време на честването на 24 май в Русе
Четвърто място за Никола Цолов в Канада
Президентът Йотова: Изкуственият интелект няма да измести учителите
Хороскоп за 25 май 2026
В ТУ–Варна наградиха медалистите от Националната олимпиада по математика
Китай започна ключова космическа мисия в амбицията си да изпрати хора на Луната до 2030 г.
Новият филм от "Междузвездни войни" направи един от най-слабите дебюти в боксофиса
Тръмп: Не е нужно да бързаме със споразумение с Иран, американската блокада остава
Мадяр: Правителството на Орбан остави скелети в гардероба относно бюджета