Трети страни отнемат пазара на българските фермери заради споразумението ЕС-Меркосур

Българските фермери ще се включват в общоевропейския протест срещу търговското споразумение между Европейския съюз (ЕС) и Меркосур.

Отварянето на европейските пазари към страни като Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай ще вкара на пазара продукти със занижени екологични стандарти, с много по-ниска себестойност, смятат родните производители. 

"Споразумението предлага сериозна либерализация за много продукти и дава възможност и на двете страни да внасят или със занижени мита, или безмитно. В частта за търговия има и доста земеделски продукти, които в момента се внасят с мито", каза бившият заместник-министър на земеделието Светлана Орманова в предаването "България сутрин".

Тя посочи, че притесненията идват от това, че ако митата за тези продукти бъдат занижени, те могат да навлязат агресивно на европейския пазар и да подкопаят конкурентоспособността на европейските фермери.

По думите ѝ сред тези 24 чувствителни продукта са говеждо, птиче, яйца, захар, мед, царевица, мляко на прах, ориз и други.

Защитни клаузи и недоверие

"Комисията вече предложи за тях да има много силни защитни клаузи - да има квоти. От тези чувствителни продукти, ако обемът вътре в квотата бъде много по-голям, но доведе до намаляване на цената с над 5%, спрямо тази в ЕС, вносът се спира. Проблемът е, че европейските фермери не вярват на институциите", коментира Орманова.

Главният секретар на Браншова камара "Плодове и зеленчуци" Марк Цеков заяви пред Bulgaria ON AIR, че едно от основните притеснения е да не започнем да губим своите пазари. Той споделя думите на Орманова за огромното недоверие на земеделското съсловие към институциите.

Цеков допълни, че по-големият проблем остава това, че не се водеше никакъв диалог със земеделското съсловие.

Конкурентоспособност и разходи

"За да се произведе тук една ябълка или круша, стойността на производството е по-висока и няма как да стане реална конкуренция", каза Орманова.

Цеков поясни, че е имало завишени изисквания, които е трябвало да се спазват.

"Имаше и регламент колко да ни е крива краставицата. Всичко това оскъпява", добави той.

По думите му повечето средства се използват за оцеляване, а не за ъпгрейдване на стопанството.

"Страдаме от инсекти, икономически заболявания заради климата, не можем да пробием ефективно, и на целия този фон да имаме внос от трети страни – това е черешката на тортата", коментира Цеков.

"Прекалено много е геополитиката за сметка на икономическата част", посочи Орманова.

Новите защитни механизми и реакцията на фермерите

Цеков заяви, че новите адаптирани защитни механизми са част от нещата, които могат да се направят.

"Европейският фермер не иска Меркосур. Много малка част са окей със споразумението. Факт е, че огромен внос ще има и няма как да избягаме от него", отбеляза той.

Орманова изрази притеснение, че това, което сме заемали на европейския пазар като български производители, ще ни бъде отнето.

"Целият аграрен социум трябва да преживее катарзис, от който не знаем как ще се възстановим. Реалните щети ще ги измерим, когато имаме активния внос", уточни Цеков.

Главният секретар на Браншова камара "Плодове и зеленчуци" подчерта, че трябва да бъде приоритизирано земеделието и да започнем да мислим активно в посока продоволствена сигурност и хранителен суверенитет.

Снимка: БГНЕС