Култура под риск: Читалищата искат повече пари за библиотеки и школи

Библиотеките са недоволни от парите за поддържането на хранилищата на българските традиции и култура.

На читалищата е било обещано увеличение на стандарта за субсидирана бройка с 25%, но това не е спазено.

"Читалищата не искат тези средства за себе си, те искат тези средства за нашите деца, които ходят на школи в тези читалища, независимо дали са школи по народни танци или китара. Особено по селата читалищата са единствените места, където възрастните хора правят неща заедно. Това са средства за хората. Имаме много конкретни искания, те са свързани с 4 неща", каза директорът на Фондация "Народни читалища" Юрий Вълковски в студиото на "България сутрин".

Крайно недостатъчно пари за нови книги

Първото нещо, за което настояват, е да се увеличат средствата за библиотеките.

"От 10 години не е имало толкова нисък бюджет. Последната година беше около 1 млн. за закупуване на нови книги във всички хиляди библиотеки в цялата страна. Това е мизерно. Парите, които бяха отпуснати за 2025 година, бяха орязани със 60% за всяка една читалищна библиотека. След Ковид-19 имаше връщане към библиотеките, има огромен интерес. Книгите стават все по-скъпи, има хора, които не успяват да си ги купуват", подчерта Вълковски.

Второто нещо, за което настояват, е да се върне програмата за технологично обновление и дейности.

Пет години не е свикван Съветът за читалищно дело

"И може би най-важното нещо е увеличаването на стандарта - стандартът за субсидирана бройка на читалищата определя заплатите. От 5 години не е свикван Съветът за читалищно дело, това е консултативен орган. Ние имаме нужда от цялостна визия за читалищата. Има периоди в българската история, когато държавата решава, че читалищата не са важни. Такъв е периодът след Освобождението", посочи гостът.

Вера Аврионова-Станджикова от читалище "Съвременник-1986" в Пловдив поясни, че читалищата са свикнали да работят с малко средства.

"Ние разчитаме изключително много на местните общности, разчитаме на доброволци и дарители. Хубаво е, когато видим протегната ръка от страна на държавата. Тук не става въпрос само за финанси, а за цялостна стратегия. Точно читалищата са тези, които отговарят на потребностите на всеки един гражданин, независимо къде се намира на картата на България. Ние правим културата по-достъпна за хората. Нашата дейност обхваща всички възрастови групи", коментира тя в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ има практика нейни колеги да излизат в неплатен отпуск, за да могат да спестят пари за фестивал, или събор на село.

"Обичайно през зимата стоим на студено, затопляне помещенията, когато има деца в тях. На работното си място сме с ръкавици и яке. Пестим от всичко възможно, включително се радваме, когато имаме дарение на канцеларски материали, нови книги", добави Станджикова.

Вълковски подчерта, че България не е само София и Пловдив.

"Не трябва да се забравят селата и малките населени места. Това презрение, което виждаме от министерството и от други институции, трябва да се спре. Трябва да си зададем въпроса дали искаме нашите деца да стоят на студено, искаме ли нашите деца да имат достъп до нови книги", категоричен бе той.

И двамата призоваха диалогът с институциите да започне още днес.

Снимка: БГНЕС