Санкциите срещу "Лукойл" като натиск за мир: САЩ и Русия променят войната в Украйна

Влизат в сила санкциите на САЩ и Великобритания срещу двете най-големи руски петролни компании – "Роснефт" и "Лукойл". 

Какво влияние имат санкциите

"Това са санкциите на САЩ с най-висок икономически и обществен ефект. Дори партньори на САЩ останаха изненадани от въвеждането на тези санкции. Дерогацията е отложено действие. На европейска територия възможностите на Русия да извършва търговски сделки ще бъдат ограничени, но санкциите не оказват възпиращ ефект срещу военните действия. Разглеждам ги като принуждаване към мир с икономически натиск", коментира журналистът проф. Валерий Тодоров в "България сутрин".

По думите му те са следствие и от известно разочарование при Тръмп от срещата с Путин в Анкъридж, Аляска.

"Това са първите директни санкции към Русия от администрацията на Тръмп. От финансовото министерство в САЩ идват добри изказвания за ефекта на санкциите. За да работят тези санкции, както са предвидени, може да се стигне до отрязване на 20-30% от приходите на петрол на Русия", каза на свой ред преподавателят по журналистика в САЩ проф. Христофор Караджов.

Пред Bulgaria ON AIR той уточни, че се водят разговори с поне 20-30 компании по света и банки за всевъзможни отсрочки.

Реалните щети от санкциите върху Русия могат да са известни само на управляващите в Кремъл. Има много пътища за заобикаляне на санкциите, посочи проф. Караджов.

Дерогация за България за 6 месеца

"Шест месеца могат да дадат някакво спокойствие относно управление на ресурсите, но главният въпрос е чия ще бъде собствеността. "Лукойл" има голямо икономическо и политическо влияние. Компанията е обединила добив, доставка, търговия с продукти и верига бензиностанции", подчерта проф. Тодоров.

Според него тревогите на Балканите са най-много, тъй като мерките при нас вървят с пълна сила. В същото време САЩ имат вариант да се справят с недостига на горива.

Мирният план на САЩ за Украйна

Преподавателят по журналистика заяви, че санкциите се разглеждат в контекста на информацията за плана за мир в Украйна от 28 точки. 

"Белият дом полуотрича, полупризнава. Зеленски каза в САЩ, че ще разгледа всяко предложение. Проблемът с тази администрация на САЩ е, че често изказванията са бомбастични и нещата се променят от днес за утре, не е ясно каква е общата стратегия. Тръмп много иска да влезе в ролята на миротворец и да бъде начело на още един сключен мир", обясни проф. Караджов.

По думите му компромисите са неизбежна част от всеки мирен план. Нито една от двете страни няма реалистични изгледи за напредък, който би предизвикал капитулация на другата страна, анализира той. 

"Някой беше изчислил, че ако този план бъде приет, на Русия би ѝ отнело 4 години да завземе тези територии, които биха ѝ дали", даде пример журналистът и преподавател.

Проф. Валерий Тодоров уточни, че тези 28 точки все още са проект, предложение. 

"По тях са работили две от най-доверените лица на Тръмп. Ситуацията се мени всеки ден. Упорито едни и същи виждания се наслагват, икономическият интерес води. Предвижда се промяна на санкциите и амнистия за всички участници в конфликта", каза той.

Европа е изолирана, но ще плаща скъпо

"В плана е заложено Европа да отдели 100 млрд. долара за възстановяване на Украйна. Европа остава непримирима и е обидно, че е изключена от тези преговори. Има отстъпване на територии, създава се демилитаризирана зона. Крайните искания на Русия няма да се изпълнят. Въпросът за гаранциите се поставя сериозно", добави проф. Тодоров и отбеляза, че Русия се съгласява в Полша да има изтребители на НАТО.

Според него най-обезпокоени от 28-те точки в плана са Швеция и Финландия.

Проф. Караджов допълни, че не само Швеция и Финландия, но Полша и балтийските държави също се чувстват заплашени от Русия.

Снимка: istock