Минималната работна заплата (МРЗ) от догодина трябва да стане 1213 лв. Работодателите твърдят, че е грешен механизмът, по който се изчислява увеличението на заплата.
"Чакаме нормативен акт за 1213 лв. МРЗ. Търсим пресечна точка между интересите на служителите и работодателите. Не компромиси, а споразумение по отношение на формулата, по която да се изчислява МРЗ", заяви икономистът от КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев пред Bulgaria ON AIR.
Споровете около размера на минималната заплата
По думите му сметките на КТ "Подкрепа" показват, че МРЗ трябва да е още по-голяма.
"Всички данни, на които се стъпва, вече са история. За следващата година има прогнозни данни, те не участват никъде", обясни Кацарчев.
Гостът добави, че има много индиректни фактори, свързани със заплащането на труда: демографска криза, липса на работници в отделни сектори.
"В рамките на НСТС постигнахме пълен консенсус, че каквото и да решим, решението не може да повлияе върху определянето на минималната работна заплата. Пълен парадокс. Правителството няма възможност да вземе решение, различно от записаното в закона. Социалният диалог е законово изключен", каза на свой ред в "България сутрин" д-р Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Според бизнеса формулата за МРЗ трябва да бъде променена, а Министерският съвет (МС) трябва да сезира Конституционния съд да бъде установено дали текстът от Кодекса на труда съответства на международните договори - Конвенция 131.
Това е задължение на МС да го стори, изтъкна Тодоров.
Къде се разминават държавата, бизнесът и синдикатите
Атанас Кацарчев смята, че държавата и бизнесът трябва да намерят пътя за по-ускорено икономическо развитие.
"Голяма част от ръстовете са благодарение на потреблението. Например - цените на имотите. Купил си го за 100 хил., сега струва 200 хил. Това са въздушни пари и покачват БВП. Трябва да намериш начин да даваш адекватна заплата", подчерта икономистът от КТ "Подкрепа".
Масата депозитни сметки, картовите заплати, стоят на почти едни и същи нива, посочи още той.
Васил Тодоров призна, че диалогът върви трудно, тъй като синдикатите са представили множество допълнителни предложения, някои от тях - радикални.
Сегашното число по формулата е крайно несправедливо по отношение на показателите на статистиката, обърна внимание представителят на БТПП.
За какво стига в България минималната заплата
"Във всичките 28 области тези 1213 лв. изглеждат адекватно в София-град. В Кюстендил, Благоевград, Силистра, Хасково тази МРБ, съотнесена към средната за областта, е 68-69%. Няма нито една област, където МРБ, съотнесена към средната, дава по-малко от 50%", обясни Тодоров.
И изтъкна, че никога в едно предприятие не може да увеличиш само минималните работни заплати: "Ако вдигнеш минималните с 12,6%, ти трябва да вдигнеш на всички нива. Това ще се отрази върху целия размер на възнагражденията".
"Цените на водата, тока и сиренето са почти еднакви навсякъде. Тази МРБ отива на 926 лв. след облагане с данъци и осигуровки. Чистата сума е под 1000 лв. Издръжката на живот показва, че ти трябват 1500 лв. средно за страната, за да живееш нормално", контрира Кацарчев.
Смешка е да сме с най-ниската минимална работна заплата на Балканите, добави икономистът от КТ "Подкрепа".
Трябва ли да бъдат увеличени данъците
"В Търговската палата ежедневно посрещаме бизнес делегации от чуждестранни фирми. Ако всичко за предлагане на данъци и осигуровки стане реалност, много трудно ще бъде на тези, които се опитват да привлекат или задържат инвеститори. Или бизнесът ще спре да спазва законодателството, или ще се премести на пазари с по-добри условия", предупреди Тодоров.
"Товарим най-ниските доходи. Не искаме богатите да поемат своя дял за приходи в бюджета... След като направихме ниски плоски данъци, къде сме ние сега? Влачим се икономически. На инвеститора не му дреме какви са му данъците, но когато нямаш защита на инвестициите, какви данъци... Това е елемент от инвестиционната политика", заяви Кацарчев.
Келлог: Мирното споразумение за Украйна е много близо
Наталия Киселова: Улицата не може да замени парламентарната трибуна
Сръбският премиер: Няма да има недостиг, енергийната ситуация в Сърбия е под контрол
Тревожен сигнал: хранителната сигурност в България не е обезпечена
Хранителен режим при Хашимото
Стартират нови национални програми за скрининг на колоректален и цервикален рак
Защо корейското кимчи е полезно за имунната система?
Инфекция с Campylobacter при деца – как да я разпознаем?
Почистването на орбитални отломки може да се превърне в печеливш бизнес
Съоснователят на Neuralink стартира проект, който може да промени човешката еволюция
Роботът Optimus е усвоил бягането, движейки се почти като човек
Открита е уязвимост в механизма за възстановяване на ДНК на раковите клетки
Танкерът "Кайрос" остава блокиран край Ахтопол трети ден
Отбелязваме 116 години от рождението на Никола Вапцаров
Букурещ избира кмет
Курортите вече са пълни за 8 декември
Свличане на скали затвори прохода "Троян-Кърнаре"
Китайската централна банка увеличава златните си резерви за 13-и пореден месец
ИПИ: Рязкото повишение на дълга е гаранция за вдигане на данъците
Акция на седмицата: „Доверие обединен холдинг" АД
AI треската води до криза с доставките на чипове за памет