България сутрин

Всеки делник от 9:30 часа
още

Къщи за мъчение: Как държавата изоставя най-уязвимите хора

Това е социален затвор, коментира Мария Петрова за "старческия дом" в Ягода

09.06.2025 | 11:27 Редактор:

България беше разтърсена от ужасяващата история за незаконните старчески домове в старозагорското село Ягода. Общо 75 възрастни хора и такива с различни психични заболявания са държани при условия, които нарушават всички човешки права.

"Проблемът е, че всяка една институция в България има своите правомощия. За да го илюстрирам добре - както не може митничар да ви спре на магистралата и да ви направи проверка на колата, както не може пътен полицай да проверява границата - не всяка институция може да влезе навсякъде, колкото и да се иска. И ако едно подобно заведение не притежава регистрация като хоспис, като дом за медико-социални грижи или като дом за възрастни хора, единственият орган, който може да се намеси в случая, е прокуратурата с органите на МВР", каза адвокатът по медицинско право Мария Петрова в студиото на "България сутрин".

За нея случаят не е изолиран, а е показателен за по-дълбок и системен проблем в България, а именно пълната липса на ефективен контрол, адекватна регулация и държавна грижа за най-уязвимите хора в обществото.

"Законът за лечебните заведения... този, който го е писал, е бил достатъчно неграмотен да напише следното: хоспис е лечебно заведение, когато в него медицински специалисти осъществяват определена дейност спрямо лица. А когато в него не се осъществява - то тогава какво е? То тогава не е лечебно заведение", отбеляза Петрова пред Bulgaria ON AIR.

Тя подчерта, че има голяма разлика между регламентираните хосписи и онези места, които подвеждат близките на възрастните хора с обещания за грижа, но по същество предлагат просто легло в замяна на месечна такса. За да се предпазят, семействата трябва да изискват лицензи, да проверяват дали заведението е регистрирано в официалния регистър на лечебните заведения и да изискват договор, който ясно посочва какви услуги ще се предоставят, с какъв персонал и при какви условия.

"Това е една къща за мъчение, това е един социален затвор. Защото тези хора са си плащали, вероятно още получават пенсии, които някой разходва. Никой възрастен човек, без значение от здравословното му състояние, не заслужава да бъде оставен в такова положение. Държавата бездейства. Гласно вземат знайни и незнайни организации пари за разни неща - доклади, обучения, това и онова", каза още Петрова.

Адвокатът смята, че държавата в голяма степен е абдикирала от ангажиментите си. Милиони се наливат в обучения, доклади и проекти, но реална грижа и контрол липсват. А в същото време, семействата са оставени да избират между това да изнемогват с грижите за болен човек у дома или да се доверят на неясни и често нелегални структури.

Решението според Петрова не може да бъде козметично. Необходими са спешни и дългосрочни промени:

  • Законодателни промени в дефинициите за хосписи и палиативни грижи
  • Строги изисквания към инфраструктурата на такива заведения
  • Въвеждане на регулация и обучение за професията "болногледач"
  • Даване на възможност за самостоятелна практика на сестри, фелдшери и акушерки
  • Закриване на паразитиращи институции, които само усвояват средства без резултат

Гледайте целия разговор във видеото.