Печатът като строител на нацията: Нова книга за българската журналистика

Историята на българската политическа журналистика не е просто хронология от вестници и публицисти – тя е жива, действена част от процеса на изграждане на българската нация.

Това е една от основните тези, залегнали в новата книга на проф. Ивайло Христов "Българска политическа журналистика 1847–1947", който посвещава изследването си на един век политическа публицистика – от зараждането ѝ през Възраждането до периода след Втората световна война.

"Аз се запитах как по-точно печатът – и то партийно-политическият печат – консолидира българската нация: какви функции има, как се заражда, как се формира и, най-важното, каква роля играе в историческото ни битие. Защото особеността на българската журналистика е, че тя не е само отражение на определени исторически събития, но до голяма степен и ги провокира", каза проф. Христов в студиото на "България сутрин".

Книгата е създадена не само като научен труд, но и като учебник за студенти и докторанти, които изучават развитието на българските медии. Изследването се фокусира върху ролята на партийно-политическия печат – не само като отразител на събития, но и като активен фактор в историческите процеси.

"В този период, който разглеждам, печатът има основополагаща, бих казал – фундаментална роля. Причината е, че няма други медии – радиото възниква чак през 30-те години, телевизията – още по-късно. Печатът, особено партийно-политическият, играе основна роля – той има национално консолидираща функция през Възраждането. Не можем да си представим съществуването на българската нация тогава без политическия печат", отбеляза проф. Христов пред Bulgaria ON AIR.

Особено внимание се обръща на двете основни школи – радикалната линия, свързана с личности като Раковски, Каравелов, Ботев и Левски, и по-умерения цариградски кръг, който изиграва важна роля в изграждането на Българската екзархия.

И двете течения са представени като равностойни в създаването на идеята за българската нация.

След Освобождението, до Първата световна война, политическата журналистика функционира в относително либерална среда. Според проф. Христов тогава в България няма нито партия, нито вестник, който да налага монопол над идеите.

Това обаче се променя в по-късния период – особено след 1934 г., когато с ликвидирането на политическите партии се премахва и свободният партиен печат. Преходът към авторитаризъм слага край на плуралистичната журналистическа среда.

Интересен е и паралелът между журналистиката тогава и днес. Професорът е скептичен към опитите за механично сравнение – различни епохи, различни условия. Все пак отбелязва, че в миналото журналистът е бил полифункционална фигура: едновременно редактор, издател, печатар и политически активист.

Днес ролята на журналистиката се размива – между пиар, маркетинг и социални медии, където "всеки е медия". Според него вестниците ще останат, но в дигитален или седмичен формат, а съдбата на печатното слово е все по-несигурна.

Гледайте целия разговор във видеото.