Много труд за 250 лв.: Адвокати протестират заради заплащането по служебни дела

Адвокатите също излязоха на протест. Исканията им са за увеличение на адвокатските хонорари на служебните защитници.

"Това е проблем, който винаги е тревожил колегите, защото от една страна стои усещането на адвоката за дълг да помогне, да свърши работа на клиента, който е в нужда, макар и определен служебно за адвокат на такъв клиент. От друга страна, все пак всички ние, както всички останали професии, работим за да можем да осигурим прехрана за нашите семейства и в ситуация, в която трябва да се прави компромис между едно от двете - това поражда съвсем естествено напрежение, което тлее", заяви секретарят на Столичната адвокатска колегия – адвокат Христо Хинов в студиото на "България сутрин".

Очакванията на адвокатите бяха, че още от началото на 2025 г. ще влезе в сила нова наредба за заплащането на правната помощ, разработена от работна група към Министерството на правосъдието през 2024 г.

Хинов подчерта, че тогавашният служебен министър е дал уверение, че в бюджета са предвидени достатъчно средства за това увеличение. Въпреки това, мярката не е влязла в сила, а комуникацията с новия министър, макар започнала през март, не е довела до конкретен резултат.

Колко получават служебните защитници?

Конкретните данни, с които колегията разполага, показват, че през 2024 г. в рамките на Софийската адвокатска колегия са изплатени около 2,2 милиона лева за около 8500 дела.

"Средства, които са заплатени за отчетени 8500 дела, включително тежки криминални прояви, защита в различни дела - усреднено разгледано, всъщност се получава сума от 250 лева за едно такова производство. То може да отнеме много време, може да касае изключително обем документи, да налага привеждане на редица заседания и да продължи повече от година", подчерта Хинов пред Bulgaria ON AIR.

Въпреки наличието на публична информация за предвидени над 5 милиона лева допълнително за правната помощ, адвокатите твърдят, че тези средства все още не са стигнали до тях. Не е ясно и защо предвидената реформа е отложена евентуално за 2026 година.

Гостът отбеляза, че адвокатите са поискали информация, но към момента отговор няма, а самото решение за приемане на наредбата зависи изцяло от министъра на правосъдието – не се изисква парламентарно гласуване.

Сегашният протест, според адвоката, е организиран от адвокатските органи, които разпределят правната помощ, а не от отделните адвокати, тъй като последните нямат право да откажат определени дела. Затова колегите им все по-често търсят формални основания да се откажат от поемане на правна помощ, включително претовареност или липса на компетентност.

В някои случаи се стига до това да се търсят по 30-40 адвокати, преди някой да приеме.

"Всяка една система, която е недофинансирана, не осигурява адекватна защита. А всъщност в основата на правовата държава има няколко директиви, които касаят правото на достъп до съд. Това е ангажимент на държавата - да осигури адекватна защита. Адекватна защита може да бъде предоставяна от подготвени, компетентни хора, които подхождат с желание към работата, която вършат", посочи Хинов.

Гледайте целия разговор във видеото.