Владо Николов за върха, мислите за отказване и новото поколение волейболисти

Легендарният бивш волейболист Владимир Николов издаде своя автобиографична книга - "Високо". В нея той говори за трудния път към върха и за успехите си, сред които спечелването на титлите в България, Франция и Италия, както и Шампионската лига.

"Трудно е да стигнеш до върха, ветровито е, но много по-трудно е да се задържиш там. Аз разказах историите, Виолета Цветкова ги написа, тя беше изключително подготвена. Не мога да приема, че съм съавтор при положение, че не съм написал и една дума. Със съпругата ми Мая си говорихме, че след бенефиса може би няма да е лошо да напиша нещо, да остане за децата", каза Николов в студиото на "България сутрин".

Тогава идва и срещата му със Захари Карабашлиев.

Спомените за невероятния бенефис

"Той каза: "Правим го", той беше изключително сериозен и двигателят, който избута целия процес. Със сигурност не си спомням всичко и не съм написал целия си живот, но съм разказал случките, които са ми направили впечатление и са ми ясни в съзнанието. Трудностите ги имаме всички, но винаги успехът има цена. На мен ми се иска младите волейболисти, включително моите синове, да са подготвени, че ако искат да успеят - трябва да платят цената. Младите нямат търпение", допълни Николов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Признава, че в кариерата си е имал случки, които не са си заслужавали толкова много усилията, които е положил.

"Бенефисът беше празник, който със съпругата ми си подарихме, за наше огромно щастие и за феновете, които дойдоха в залата. Получи се един спектакъл, за мен незабравим. Различно е сега да гледам отстрани. Когато играе нашият отбор, се вълнувам умерено, но когато играят децата, вдигам кръвно всеки път", коментира Владо Николов.

Спортът го спасява

По думите му на два пъти е искал да се откаже.

"Единият път беше през 2010 година, когато психическото напрежение ми беше дошло в повече. А другият път беше по-рано, но нека да оставим и нещо за читателите", посочи още гостът.

Владо Николов се върна и към детските години: "Когато бях малък, в квартала, в който израснах, изборът беше прост - или ставаш спортист, или ставаш престъпник. Третият вариант беше от 8 до 17 ч. в завода. Така че мен спортът ме спаси. Поколението, което беше от 90-те години, възпитано във времето, когато "висшист" беше мръсна дума и чалгата процъфтяваше, се оказа, че това поколение поизгуби моралните си ценности. Тогава за хората във волейбола националният отбор не означаваше нищо. Докато поколението, което идва сега, е различно".

Николов мечтае да види волейболния ни национален отбор на финала на Олимпиадата в Лос Анджелис.

Гледайте целия разговор във видеото.