Успение на Пресвета Богородица: Мария е закрилница на всички българи

Успение на Пресвета Богородица е един от дванадесетте най-важни християнски празника, известен още като Голяма Богородица. Всяка година този православен празник, посветен на края на земния живот на Божията майка, се чества на 15 август. 

"Това е един тържествен ден. Ден за молитва и за радост. На този ден се ходи на гости. Освен че се ходи на църква, се благодари на Божията майка, майките благодарят, че ги е дарила с рожба. Възрастните благодарят, че в семейството всичко е добро, че децата са задомени. На този ден се раздава грозде. Освен това се носи и хляб, защото той присъства на всеки голям велик празник", каза главният асистент от БАН Елена Водинчар в "България сутрин".

По нейни думи на този ден се вярва, че природата се преобръща и затова съществуват редица забрани.

"На днешния ден майките, които имат деца, отиват с цветя, които се казват богородичка, поднасят и дар пешкир, някаква тъкан. На днешния ден се правят курбани в някои райони на страната. Самото име Божа майка - тя е възпявана в народните песни, в народни легенди като закрилница. Две седмици преди празника се пости. От 6 август нататък не трябва да се къпем в езера и реки, защото водата е изстинала. Не трябва да се вкусват и плодовете, които зреят през това време", допълни Водинчар пред Bulgaria ON AIR.

Главният асистент от БАН поясни, че на днешния ден не трябва да се пере, да се шие, защото това е женски празник.

"На този ден майките, които не могат да заченат, поръчват на златари да изработят малки фигурки с изображения на бременна жена, с които отиват в църквата, поднасят ги на иконата с молбата да им даде рожба. Българската традиция е изпъстрена с всякакви вярвания. Традицията не е нещо, което е застинало, тя е динамична и всякаква забрана, която се появява, не е случайна", коментира още гостът.

Присъствието на човека в храма вече е молитва, посочи Водинчар.

"Когато човек отива на църква, с мисълта си се докосва до Бог. Той не отива по някакво задължение. Това е един разговор, когато човек остава сам и със своята радост, и със своята тъга. Но преди всичко той трябва да благодари. Мария е закрилница не само на Мариите, тя е закрилница и на майките, и на болните, на всички българи. Тя присъства, всяка година повтаряме този сюжет от нейното житие. Това означава, че ние искаме да си спомним, да възпроизведем това, което е било в миналото", добави събеседникът.

Гледайте целия разговор във видеото.