Гърция става ключов играч на енергийния пазар, България губи позиции в региона

Гърция е напът да се превърне в ключов играч на енергийния пазар в Югоизточна Европа благодарение на новите енергийни връзки, инфраструктурното развитие и стратегическите придобивания. Целта ѝ е да формира енергийна карта на Балканите. 

Тази трансформация се подхранва главно от два важни фактора - преминаването към по-екологичен енергиен микс и намаляването на независимостта от руски газ. Ключови инициативи са придобивките в Румъния, България и други регионални пазари в съчетание с активните мерки предприети от Независимия оператор за пренос на електроенергия и за укрепване на електроенергийните междусистемни връзки.

Миналата година най-голямата соларна ферма в Европа бе открита в Гърция край северния град Козани. Това е най-голямата система от такъв тип в Европа. Премиерът Мицотакис обеща да ускори издаването на разрешителни за проекти за възобновяема енергия, докато страната се стреми да се откаже от замърсяващите и скъпоструващи вносни изкопаеми горива. 

Гърция има за цел почти да удвои инсталирания си капацитет от възобновяеми източници до около 19 гигавата до 2030 г. В Атина са си поставили за цел да превърнат страната в енергиен фактор, докато в София все още се подготвят стратегии и планове. 

Българската енергетика видимо губи пазарен дял в региона. Тук не става дума само за сигналната лампа, която светна през януари с рекордния внос на ток. Липсата на качествени промени в сектора и избирането на политическия комфорт пред далновидността в дългосрочен план доведоха до намалена конкурентоспособност и още по-сложна перспектива за бъдещето. 

Налице са достатъчно на брой причини в следващите години България да продължи да губи позициите в региона, а поради интегрирания европейски пазар - другите държави да вземат значителен дял дори в нейния вътрешния пазар на електроенергия. 

Може би най-добрият противоположен пример за развитие е Гърция, която дълги години зависеше от България за доставките на електроенергия, но направи така, че да преобърне тенденцията. Днес Гърция е в процес на изпълнение на целите си за 82% дял на ВЕИ при производството си на електроенергия през 2030 г., в комбинация с множество газови, мрежови и геостратегически проекти с трети държави, част от които вече работят. 

В същото време българското планиране тъне в неяснота и се разчита на стари и нерентабилни въглищни централи, които почти не работят. Завършването на втората междусистемнна връзка на Гърция с България бележи важен етап, като на хоризонта се очертават още такива с Италия, Албания, Северна Македония и Турция.

Вижте повече в репортажа на кореспондента на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

Снимка: БГНЕС