Орязването на правомощията на президента надхвърля компетентността на Обикновеното НС

Конституционните промени, които бяха внесени за разглеждане в Народното събрание, не минаха на първо четене, тъй като не събраха необходимите гласове. 

"Промените в Конституцията следва да се приемат с поне 180 народни представители. Ако предложените промени съберат между 160 и 180 представители, процесът не приключва, а се дава време. От втория до шестия месец може да се направи ново гласуване. Първата възможна дата за разглеждане на проекта е 6 декември. Конституцията сама по себе си предвижда различно мнозинство - обикновено гласуване, абсолютно гласуване и квалифицирано мнозинство. Ако втория път не съберем мнозинство, то тогава трябва да сложим на везната политическите амбиции и реалностите, които народът очаква", заяви преподавателят по Конституционно право д-р Орлин Колев в "България сутрин".

По думите му към момента имаме две колегии, които действат в рамките на Висшия съдебен съвет, съществуват и три относително самостоятелни подсистеми на съдебната власт. Това са съдът, прокуратурата и следствието. "Следва да има една "шапка", която да се грижи за общите въпроси. Обезличаването на "шапката на целия пленум" може да доведе до бъдещи проблеми", заяви Колев. 

По думите му правомощията на служебното правителство и Великото народното събрание са най-дискутирани, защото и двата органа пречат на политическия устрем.

"Служебното правителство е част от нашия конституционен модел. Всяко едно прекрояване, премахването му или орязването на правомощията на президента във връзка със служебното правителство, надхвърля компетентността на Обикновеното народно събрание", каза д-р Тодоров в ефира на Bulgaria ON AIR.

Гледайте целия разговор във видеото.