Притеснителни ли са случаите на туберкулоза и защо не е добре вирусите да изчезнат?

Ръст на случаите на туберкулоза в София-област - заболеваемостта е нараснала с 19% в началото на 2023 г., показват данните на здравните власти.

В световен мащаб тази болест е сред водещите причини за настъпване на смърт, коментира вирусологът от Българската академия на науките проф. Радостина Александрова в студиото на "България сутрин".

Тя поясни, че по-високият риск от заболяването е за хора, които имат подтисната имунна система, хронични заболявания, диабет, проблеми с пушенето или алкохола.

"Заболяването е напълно предотвратимо, въпреки че в световен мащаб над 4 хил. годишно губят живота си от това заболяване, а 30 хил. са диагностицирани. Голяма част от тях са в Азия и Африка", поясни проф. Александрова.

Тя е категорична, че трябва да се обръща внимание на профилактичните прегледи за това заболяване, особено за хората, които са в по-високата възрастова група и тези със съпътстващи заболявания.

"Не е зле да се замислят за профилактичен преглед, защото това спасява живот, но и много неприятности", настоя вирусологът.

"Ковид-19 обърна нещата с главата надолу. Някои вируси не се появиха в обичайното си време, грипа го нямаше поне две години, други вируси пък изпревариха своето появяване. Ковид промени графика на вирусите", каза още проф. Александрова пред Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ през лятото трябва да бъдем внимателни по отношение на храната. "Месо, мляко, яйца трябва да са на студено, защото броят на бактериите в тях може да се удвои и предаването на вирусите да се ускори", каза гостът.

."Ние не можем да живеем без вируси. Техният брой е със 100 млн. повече от звездите във видимата част на Вселената. Ако ги разположим в пространството, ще заемат 10 млн. светлинни години площ", каза още вирусологът.

По думите на проф. Александрова, ако вирусите изчезнат, от това няма да настъпи "празник на Земята".

"Живите организми вероятно ще изчезнат", допълни тя и поясни, че вирусите се грижат за регулирането на популациите, когато те се разрастват, а това води до биоразнообразие.

Проф. Александрова каза още, че при летните вируси лечението е стандартно и в повечето случаи те преминават леко.

"Но когато температурата не спада, когато се влошава състоянието, когато се появи нещо необичайно, когато има повръщане, което може да доведе до обезводняване, особено при децата, всеки би трябвало да потърси помощ", припомни тя.

Проф. Радостина Александрова коментира и т.нар. "дълъг Ковид", от който страдат поне 10 процента от населението на планетата. Той засяга предимно хората във възрастовата група между 36 и 50 години, при които е имало много леко протичане на вируса. При дългия Ковид има повече от 200 симптома, по които той може да бъде разпознат – това са някои от най-леките като кашлица, но има и симптоми, свързани със засягането на нервната система. Наблюдават се и състояния на тревожност и депресия, мозъчната мъгла, психоза, гърчове и други.

"Към момента все още няма категорично лечение на това заболяване", съобщи проф. Александрова.

Гледайте целия разговор във видеото.