Обредният хляб и писаните яйца - неизменна част от миналото на предците ни

Разпети петък е! За християните това е най-тъжният ден в годината.

"Разпети петък е един от важните дни през Страстната седмица след Велики четвъртък. На този ден не се е работело, мъжете не са ходили на полето, жените не са работили на стана. Практиката е била такава, че на Разпети петък се изписват яйцата, боядисването е ставало в четвъртък и събота, а в петък най-младите и най-хубавите девойки са се събирали и са изписвали яйцата, каза Росица Балтаджиева от Националния етнографски музей в София за "България сутрин".

По думите ѝ изписаните яйца са изключително специални.

"Те са се подарявали на най-близките членове от семейството, не е можело да се консумират и "боричкат" хората с тях. Те са били само за наслада на окото. И изразът "Гледат те като писано яйце" идва точно от това", допълни Балтаджиева.

"Яйцето е символ на живот в културите по цял свят, включително в България се вярва, че от яйцето се ражда светът. Червеният цвят е защитен цвят, предпазва от зловредни сили", поясни Мария Боянова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Преди, за да се боядисат яйцата, са се използвали естествени багрила. "За да се получи наситен червен цвят се използват корените на брош, зеленият цвят се получава от коприва, от люспите на червен или бял лук са се получавали кафяв и син цвят", каза още тя.

И припомни, че има вариант яйцето да се изпише с восъчна писалка.

"Козунакът навлиза в нашите земи след Освобождението, повлиян е от Западна Европа. А тук нашите пра-пра-прабаби са правили великденски обредни хлябове. Те са се замесвали по по-специален начин от обикновения хляб, квас е била специалната съставка, най-бялото брашно, "мълчана" вода, загрята на жив огън. Върху него хората са изобразявали своя поминък, стопанските животни, с които са работили", разказа Росица Балтаджиева.

Вижте повече в репортажа на Димитър Минчев.