Атентатът в метрото в Санкт Петербург е бил замислен и планиран отдавна и прилича на атаките на групировката Ислямска държава и Ал Нусра. Това коментира в предаването "Брюксел 1" бившият шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров.
По думите му атаката има и своите политически измерения - извършен е в родния град на руския президент Владимир Путин, по време когато той е в Санкт Петербург, атаката е заплаха и срещу самия него.
Журналистът Мохамед Халаф пък свърза терористичния акт с руската агресия в Сирия. И припомни, че подобни атаки е имало и в миналото.
"Имаме организирана групи, които действат с финансова подкрепа от различни места", смята Халаф.
В разговора участва и журналистът от Bloomberg TV BUlgaria Николай Кръстев, който отбеляза, че Киргизия не е случаен играч в Централна Азия и град Ош откъдето се предполага, че е атентаторът. Кръстев обясни, че в Ош още през 2006 година и края на 90-те са правени специални операции срещу присъствието на терористи в този район.
"Терористи, които бяха много добре въоръжени, които имаха финансова инфраструктура-подпомагане с огромни средства и работеха затова Киргизия да бъде разделена на два района. През лятото на миналата година отново имаше нападение над полицейски участък в град Ош. Там има много сериозна клетка на радикалните и екстремистки групировки в този район и никак не е случайно връзката между Киргизия, град Ош и извършителя на това деяние в метрото", заключи журналистът.
Ген. Кирчо Киров допълни, че през последните години се дават огромни средства за сигурност, но е невъзможно навсякъде да има технически средства за контрол.
"Колкото повече се стеснява териториалното присъствие на "Ислямска държава" в Близкия изток, толкова повече бойци по призиви на своите командири ще се връщат в регионите, от които произхождат", заключи Киров.
А Мохамед Халав припомни девиза на "Ислямска държава": "Остава и се разширява". Сега в тази ситуация е - намалява и се разширява. Това показва, че опасността остава и дори е по страшна отколкото е била преди". Разговорът вижте във видеото.
Във втората част на предаването: Искат ли властите в Будапеща да затворят най-рейтинговия в световните класации унгарски университет? За протеста на студентите - Даниел Пенев, който учи международни отношения там.
И накрая - какво трябва да се направи в образователната система в ЕС, за да отговаря тя на нуждите на пазара на труда и да няма бедни работещи, безработни висшисти и търсене на кадри от чужбина – евродепутатът Момчил Неков, докладчик на Европейския парламент, и Кони Ройтер, шеф на една от неправителствените организации в сектора.
Разговорът вижте във видеото.
Маникюр за зимата – 7 дизайна тип пуловер, които да опитате
Коледа може да е особено мразовито: Експерти обсъждат дали настъпва зимата на века
Приоритети: Поколението Z предпочита домашните любимци пред децата
Джеси Джей предупреди, че ракът ѝ може да се завърне
Холтерите като устройства за дистанционен мониторинг
Хранителен режим при атеросклероза
Как влияе на психиката работата от вкъщи?
Инсулинова резистентност и метаболитен синдром – как са свързани?
Метеорният поток Геминиди ще достигне своя връх в нощта на 14 декември
Единствена по рода си: В Индонезия се роди бебе от вида гигантска панда
Учените са изумени: Кометата 3I/ATLAS носи ключова за живота молекула
Компактна и ярка: Hubble снима блестяща синя галактика
Награждават участвалите в евакуацията на танкера "Кайрос"
Какво ще бъде времето във вторник?
Нужен е още 1 млн. лева за допълнителни ремонти в СК "Локомотив" във Варна
Европейски лидери подкрепиха Зеленски и Украйна
Хороскоп за 9 декември 2025
Ще гарантира ли бюджетът фискалната устойчивост на държавата
Надеждите за понижаване на лихвите не успяха да задържат оптимизма на борсите в Европа
Какво се промени в Сирия след падането на режима на Асад?
Rheinmetall прогнозира силно търсене в следващите 10-15 г. - Част 2