Атентатът в метрото в Санкт Петербург е бил замислен и планиран отдавна и прилича на атаките на групировката Ислямска държава и Ал Нусра. Това коментира в предаването "Брюксел 1" бившият шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров.
По думите му атаката има и своите политически измерения - извършен е в родния град на руския президент Владимир Путин, по време когато той е в Санкт Петербург, атаката е заплаха и срещу самия него.
Журналистът Мохамед Халаф пък свърза терористичния акт с руската агресия в Сирия. И припомни, че подобни атаки е имало и в миналото.
"Имаме организирана групи, които действат с финансова подкрепа от различни места", смята Халаф.
В разговора участва и журналистът от Bloomberg TV BUlgaria Николай Кръстев, който отбеляза, че Киргизия не е случаен играч в Централна Азия и град Ош откъдето се предполага, че е атентаторът. Кръстев обясни, че в Ош още през 2006 година и края на 90-те са правени специални операции срещу присъствието на терористи в този район.
"Терористи, които бяха много добре въоръжени, които имаха финансова инфраструктура-подпомагане с огромни средства и работеха затова Киргизия да бъде разделена на два района. През лятото на миналата година отново имаше нападение над полицейски участък в град Ош. Там има много сериозна клетка на радикалните и екстремистки групировки в този район и никак не е случайно връзката между Киргизия, град Ош и извършителя на това деяние в метрото", заключи журналистът.
Ген. Кирчо Киров допълни, че през последните години се дават огромни средства за сигурност, но е невъзможно навсякъде да има технически средства за контрол.
"Колкото повече се стеснява териториалното присъствие на "Ислямска държава" в Близкия изток, толкова повече бойци по призиви на своите командири ще се връщат в регионите, от които произхождат", заключи Киров.
А Мохамед Халав припомни девиза на "Ислямска държава": "Остава и се разширява". Сега в тази ситуация е - намалява и се разширява. Това показва, че опасността остава и дори е по страшна отколкото е била преди". Разговорът вижте във видеото.
Във втората част на предаването: Искат ли властите в Будапеща да затворят най-рейтинговия в световните класации унгарски университет? За протеста на студентите - Даниел Пенев, който учи международни отношения там.
И накрая - какво трябва да се направи в образователната система в ЕС, за да отговаря тя на нуждите на пазара на труда и да няма бедни работещи, безработни висшисти и търсене на кадри от чужбина – евродепутатът Момчил Неков, докладчик на Европейския парламент, и Кони Ройтер, шеф на една от неправителствените организации в сектора.
Разговорът вижте във видеото.
Защо наказанията не стигат, за да спрат рисковите шофьори?
Maserati отбеляза 100 години от емблемата Тризъбец по време на 1000 Miglia 2026
Бенчев за горивата: Има успокояване на пазара на горивата
Може ли да се прави лазерна епилация през лятото?
Кои са признаците за недостиг на витамин Д?
Защо все повече мъже започват да губят косата си преди 35-годишна възраст?
Серотонинов синдром – как се разпознава и овладява опасната лекарствена реакция?
Защо все още не сме открили извънземни? Три възможни обяснения
Мъск възражда идеята за антиматерията: Възможно ли е с този двигател да стигнем до звездите?
Какво да наблюдаваме в небето през юли: Еленова луна, Делта Аквариди, редки планетарни съединения
Неочаквано откритие край Стоунхендж променя представите за древния монумент
Националното състезание „Млад спасител“ се проведе във Варна
Безапелационен „Комодор” ликува със злато във ватерпола!
Спартак Варна привлече испанец от Берое
Кола горя на Аспаруховия мост
Окръжна прокуратура-Варна ръководи разследването за конфликта на "Кабакум"
Новите Maserati GranTurismo, GranCabrio и Grecale
Английската централна банка облекчава правилата за стейбълкойните
Индустриалният изкуствен интелект дава шанс на Европа в AI надпреварата
М. Минчева: Данъчното облагане не е достатъчно конкурентно предимство за България