Атентатът в метрото в Санкт Петербург е бил замислен и планиран отдавна и прилича на атаките на групировката Ислямска държава и Ал Нусра. Това коментира в предаването "Брюксел 1" бившият шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров.
По думите му атаката има и своите политически измерения - извършен е в родния град на руския президент Владимир Путин, по време когато той е в Санкт Петербург, атаката е заплаха и срещу самия него.
Журналистът Мохамед Халаф пък свърза терористичния акт с руската агресия в Сирия. И припомни, че подобни атаки е имало и в миналото.
"Имаме организирана групи, които действат с финансова подкрепа от различни места", смята Халаф.
В разговора участва и журналистът от Bloomberg TV BUlgaria Николай Кръстев, който отбеляза, че Киргизия не е случаен играч в Централна Азия и град Ош откъдето се предполага, че е атентаторът. Кръстев обясни, че в Ош още през 2006 година и края на 90-те са правени специални операции срещу присъствието на терористи в този район.
"Терористи, които бяха много добре въоръжени, които имаха финансова инфраструктура-подпомагане с огромни средства и работеха затова Киргизия да бъде разделена на два района. През лятото на миналата година отново имаше нападение над полицейски участък в град Ош. Там има много сериозна клетка на радикалните и екстремистки групировки в този район и никак не е случайно връзката между Киргизия, град Ош и извършителя на това деяние в метрото", заключи журналистът.
Ген. Кирчо Киров допълни, че през последните години се дават огромни средства за сигурност, но е невъзможно навсякъде да има технически средства за контрол.
"Колкото повече се стеснява териториалното присъствие на "Ислямска държава" в Близкия изток, толкова повече бойци по призиви на своите командири ще се връщат в регионите, от които произхождат", заключи Киров.
А Мохамед Халав припомни девиза на "Ислямска държава": "Остава и се разширява". Сега в тази ситуация е - намалява и се разширява. Това показва, че опасността остава и дори е по страшна отколкото е била преди". Разговорът вижте във видеото.
Във втората част на предаването: Искат ли властите в Будапеща да затворят най-рейтинговия в световните класации унгарски университет? За протеста на студентите - Даниел Пенев, който учи международни отношения там.
И накрая - какво трябва да се направи в образователната система в ЕС, за да отговаря тя на нуждите на пазара на труда и да няма бедни работещи, безработни висшисти и търсене на кадри от чужбина – евродепутатът Момчил Неков, докладчик на Европейския парламент, и Кони Ройтер, шеф на една от неправителствените организации в сектора.
Разговорът вижте във видеото.
Ед Уестуик показа красивата си селска къща близо до Лондон
Нападателят от Краков е бил увлечен по крайнодесни идеологии
Зеленски предлага ново законодателство: Служителите на СБУ да декларират имуществото си
Никол Кидман, Марго Роби и Кайли Миноуг събраха погледите в Сидни
Туларемия – инфекцията, която се връща в Западна България
Моите здравни права: Направленията по здравна каса: има ли лимит и кой го определя?
Генитален херпес - как се заразяваме?
Умора и прегаряне в болниците – скритият риск за пациенти и лекари
Мисията „Артемида“ на НАСА отвори „дупка“ в йоносферата: Какво означава това?
Откриха начин за заобикаляне на забраната за пътуване в миналото
Мистерията около шесттонния Олтарен камък в Стоунхендж се задълбочава
Пет навика, които пазят семейния бюджет от неприятни изненади
Махат още 10 излезли от употреба коли от улиците във Варна
Седмичен хороскоп 9 ноември - 15 ноември 2026
Няма данни за пострадали българи при стрелбата в Полша
Баскетболистите на Черно море загубиха в Пловдив
Олимпик (Варна) с поражение в Трета лига
Защо Английската централна банка отстъпи и стана част от вълната от повишения на лихвите?
Нидерландец и испанец влизат в оспорвана надпревара за председателския пост в ЕЦБ
Китай продължава да увеличава златните си резерви за втора поредна година
Кадър на деня за 7 ноември