fallback

Обискираха Културния център на българите в Босилеград, иззеха книгите на Едвин Сугарев

Защо изданието изплаши сръбските власти и какво може да направи България, коментираха Едвин Сугарев, Александър Димитров и Александър Сиди

12.11.2023 | 19:30 Автор: Вяра Димова

Сръбски полицаи обискираха Културния център на българите в Босилеград и иззеха книгите на Едвин Сугарев "Елегията за краището". Това се случва на 8 ноември, денят на Западните покрайнини, когато по заповед, издадена от Висшия съд във Враня, в клуба са нахули шестима цивилни полицаи от полицейското управление в Сурдолица под предлог, че търсят предмети - важни за наказателно производство за предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост. Всичко това се случва само няколко часа преди представянето на книгата. Авторът ѝ  обаче беше спрян на границата и не беше допуснат да влезе в Сърбия заедно с Александър Сиди, съпредседател на ВМРО и д-р Валентин Янев, съпредседател на Граждански комитет "Западни покрайнини".

"Предоставиха ми един типов протокол, с който се изброяват всички причини, поради които може да бъде отказан достъп до сръбската територия. Това е всичко. Причината поради, която се безпокоят от тази книга, е в това, че тя съдържа истината за българското национално малцинство, за сегашните му проблеми, за сегашното ограничаване на гражданските му права и въобще за всичко, свързано с малцинството", каза Сугарев в предаването "Брюксел 1" с Милена Милотинова.

По думите му спирането на границата не се случва за първи път, но обискът в Българския културно-информационен център и изземването на книгите, при това с решение на Върховния съд във Враня, е "много интересно и доста позорно събитие".

"На мен ми е много чудно кога и как изобщо е стигнала тази книга до Върховния съд. Кога съдиите са намерили време да я прочетат и да вземат своето решение и на какви основани е това решение. Аз във всеки случай не съм им предоставял такава книга и не вярвам по някакъв друг начин да са я получили, освен по някакви техни си секретни канали. Взели са набързо някакво решение, което едва ли може да бъде мотивирано сериозно. И са пристъпили към този обиск, който всъщност е операция насочена към сплашване на българското национално малцинство. Това е един вид знак. Това е постоянна тенденция в сръбските власти да ограничават правата на българското малцинство, да пречат на образованието, на свободното слово, на правото да имат историческа памет", категоричен е авторът на "Елегията за краището".

На въпрос на Милена Милотинова какво реално може да направи България в процеса на преговорите на Сърбия с ЕС, Едвин Сугарев, който е и бивш генерален консул на България в Ниш, заяви: "България неколкократно заявява, че безрезервно подкрепя влизането на Сърбия в Европейския съюз. Много пъти съм писал грами до Външно министерство, че това не трябва да бъде така. Би трябвало да се постави условие (б.р. - при европреговорите със Сърбия) за тези българи, които живеят там, тъй като те не са виновни, че са останали без родина. Те не са емигранти, те просто са живели на българските земи и в един момент се е оказало, че попадат в една чужда страна, която съвсем не е доброжелателна към тях".

По думите му политиката на сръбското правителство и въобще на Сърбия към българското национално малцинство е наследена от времето, в което на България се гледа като на основен враг. 

"Това не се е променило. Когато имаш едно малцинство, което живее на границите с държава, която ти смяташ за враг, естествено ще гледаш да го разгониш по всякакъв начин и точно това се прави. Крайно ниският стандарт, който се поддържа в двете общини в Сърбия, в които живеят българи, е инструментът, който принуждава българите да се преселят или в България, или на други места в Сърбия, където лесно биват асимилирани. И това е причината, поради която от 120 хиляди души към датата на Ньойския договор, сега са останали само около 13 хиляди българи", посочи Сугарев.

Председателят на сдружение "Глас" в  Босилеград Александър Димитров, който беше свидетел на обиска в Културно-информационния център, коментира: "Отидох до председателя на КИЦ Иван Николов. Няколко минути след това вече се появиха някакви хора. Питам Иван дали ги познаваш, той каза, че може би това са гости, които са дошли от България. Обаче се оказа, че това са хора, които идват по задача. Те се представиха, показаха полицейските си значки и казаха, че трябва да направят обиск на помещенията. Наистина неочаквано, както за г-н Николов, така за мен".

Остана горчивината в хората в Босилеград, че за пореден път, а това е вече трети епизод с тази книга и трети неприятен такъв случай, който привлича вниманието най-вече на обществеността в България, каза  Димитров пред Bulgaria ON AIR.

"Първоначално беше спрян опит за вкарване на тази книга и тогава казаха, че причината била големият брой на тези книги, че принципно до 3 можело, но повече не. След това лично аз преживях едно много неприятно събитие на 9 август, когато в моята кола имаше само 3 книги на г-н Сугарев и 5 часа бях задържан на митницата с идеята да ги върна в България. Аз отказах категорично, след това ми написах един документ, че са ги взели", сподели председателят на сдружение "Глас".

"И позволете ми сега да кажа, че на сръбската държава, изобщо не пречи това, че премиерът на Унгария Виктор Орбан в своя офис има картата на унгарската държава преди Трианонския договор (б.р. - по силата на който Унгария губи територии) и когато е деня на Трианонския договор целият парламент в Унгария с едноминутно мълчание стои прав и отбелязва този ден. Вучич и Орбан са много близки приятели и това не пречи - това не е нещо, което нарушава териториалната цялост на Сърбия. Обаче един малък опит да направим нещо в Босилеград и да отбележим Деня на Западните покрайнини категорично пречи на тази държава. Това е истината. Може би наистина трябва България и българският парламент на 8 ноември да отбелязват тази дата. Дали те отбелязаха с 1 минута мълчание този ден? Не. Просто много неща трябва да се случват първо в България, за да може на нас да ни бъде по-лесно," коментира Александър Димитров по повод годишнината от подписването на Ньойския договор, който оставя голяма част от Македония, както и Западните покрайнини - общините Босилеград и Цариброд, извън пределите на България. 

"Зрителите трябва да знаят, че 8 ноември е денят в който Сърбия окупира Западните покрайнини. Абсолютно незаконна окупация на едни български територии, без да се изчака комисията, която е описана в Ньойския договор, която трябва да определи точната граница. Няма определена точна граница с нахлуване в тези територии. На този ден нахлуват сърбите в тези територии и буквално откъсват майки от деца. Това отбелязваме на 8 ноември. 8 ноември е денят на черните забрадки, а на 27 ноември е отбелязването на Ньойския договор. И това трябва да се знае. Те и затова и спряха представянето на книгата," каза Сиди.

Съпредседателят на ВМРО Александър Сиди посочи, че е имал и други случаи точно на тази граница.

"Да ни бяха казали, щяхме да им донесем повече и да ги разпространят сред хората там. Казвам го с ирония и сарказъм. Това ми говори само едно. Сръбска държава не се е променила никак в последните сто години. Това не е първият такъв случай, това е поредният скандален случай, но това е част от целия процес на Балканите и това, което виждаме в Македония, се случва поради същите причини. Българската държава трябва да има изключително активна позиция по темата, дори налагане на вето по пътя на Сърбия към ЕС, защото когато имаш официално национално българско малцинство, признато от сръбските власти, то трябва да получи своята възможност за култура и образование на роден език, да има възможност да дискутира, както каза и Александър Димитров, да дискутира по основните теми, да бъде запознато със своята история, своя език, своята култура. Нещо, което сърбите не допускат в Босилеград", на мнение е Сиди.

Димитров коментира и реакцията от българската държава, като добави, че в Босилеград е бил и посланикът на България.

"Те бяха свидетели на всичко това. Посланикът каза, че няма какво да каже, просто трябва да информира Външното министерство и след това то ще вземе решение. Случката от 9 август, когато бях спрян с 3 книги, също се раздуха по медиите, имаше реакция на Външно министерство, писа се протестна нота, имаше някакво решение от сръбска страна, че това са летни месеци, че получат бързо разследване за случая, но то не се получи", напомни съпредседателят на ВМРО.

Гледайте целия разговор във видеото.

fallback
Още от Брюксел 1
fallback