Ден преди вота на недоверие по темата сигурност, правителството реши да сложи край на проекта за втора ядрена централа в Белене. Кабинетът прекрати обявената през 2018 година процедура за търсене на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ. Оборудването и реакторите, които са закупени от Русия за 200 млн. лева, в момента се съхраняват в Националната електрическа компания, съобщават агенциите.

Гост в предаването "Брюксел 1" е заместник-министърът на енергетиката с ресор ядрена енергетика Николай Николов.

Окончателно ли слагаме край на проекта за атомна електроцентрала в Белене?

„Правителственото решение е в допълнение към решението на парламента от юни месец тази година, в което ние прекратяваме процедурата, която започна през 2018 години. Но в никакъв случай ние не визираме да се прекрати "Проекта Белене". Площадката „Белене“ остава там. Тя ще бъде необходима. В плановете на сегашното правителство тя ще бъде необходима след 2035 година. Поради простата причина, че строежът на АЕЦ отнема сравнително дълъг период от време, 10-12 години, което означава, че след 2035 години трябва да се обмислят възможностите за строителство на нови два ядрени блока, които да заместят съществуващите в момента в Козлодуй - пети и шести блок, които през 2047 г. и 2051г. приключат своя живот. Така че, ние трябва да ги заместим с нови мощности. Ето защо площадката „Белене“ си има своето значение и в никакъв случай никой не слага край на нея като такава, тя има своето бъдеще“, казва Николай Николов.

„През 2018 г. се визираше да се използва това оборудване и възможността с тази технология да се развият нови два реактори. Междувременно настъпиха събития, които са извън контрола на всички: Ковид, войната в Украйна... Ето защо, към настоящия момент да се изпълни подобен проект е невъзможно. И поради тази причина има две решения на Народното събрание. Едното, от януари месец тази година, което е за изграждане на нова атомна мощност на територията на АЕЦ „Козлодуй“, на съществуващата атомна централа. А другото - от юли месец тази година за прекратяване на конкурса, обявен 2018 г.“

Какво става с двата реактора, които България планира да продаде на Украйна?

„Има изявен интерес от правителството на Украйна за закупуването на това оборудване. Това е „оборудване са дългът цикъл на производство“ - това е неговото название. Има изявено желание от правителството на Украйна за тяхното закупуване. Народно събрание е овластило правителството да води преговори с правителството на Украйна по отношение на потенциалната продажба на това оборудване. И е зададена минимална стойност в решението, под която не следва да бъде продадено. Минималната стойността е тази, която България плати по арбитражното решение, което е логично - не може да се продава оборудването за по-малко, отколкото е закупено“, допълни експертът.

Какъв е хоризонтът пред тези два нови реактора, за които говорим? Какво е бъдещето на българската ядрена енергетика?

„Виждаме, че след войната в Украйна все повече европейски държави се обръщат наново към ядрената енергетика, включително такива, които преди бяха с най-силно желание за закриване на атомните си реактори. Значи, ако започнем отзад - напред, бъдещето пред ядрената енергетика в България е положително. Разбира се, ядрената енергетика, не само в Европа, в световен мащаб, претърпява един ренесанс в момента. Има сериозни желания в повечето световни държави, които и до момента са развивали ядрената енергетика. Особено за строителство на нови атомни мощности. В този смисъл се визира строителство на два нови блока на територията на АЕЦ „Козлодуй“ с технологията на американската компания „Уестингхаус“ с иновативен реактор, като технологията се казва IP-1000. Изключително иновативна технология, много мобилна и гъвкава по отношение на товара на тази мощност, което е от изключителна важност за нашата електроенергийна система“, уточнява Николай Николов.

Вие участвахте в събитие на Международна агенция за атомна енергия. Проведохте разговори с „Уестингхаус“ и с „Фраматом“. Какъв е резултатът?

„С „Уестингхаус“ темите са няколко. Едната от темите е строителството на новите атомни мощности. Другата тема е доставката на свежо ядрено горило за съществуващите блокове. Знаете, че дълги години бяхме зависими от свежо атомно гориво от Русия. Трябва да кажа спокойно, че вече има диверсификация на доставките на свежо ядрено горил. Т.е. не сме зависими от един източник“.

Целия разговор със зам.-министър Николай Николов гледайте във видеото!