В предаването "Брюксел 1" Милена Милотинова разговаря с с проф. Георги Николов, председател на Македонския научен институт и доц. Спас Ташев от БАН относно отношенията между България и РСМ.
"Дискурсът, използван от България към Северна Македония, е много подобен на този, използван от Руската федерация към Украйна", заяви Ковачевски по време на четвъртата среща на върха на Съвета на Европа с фокус Украйна. Думите му дойдоха след изказване на вицепрезидента Илияна Йотова на форума за системното потъпкването на правата на македонските българи, като даде за пример случаите на агресия срещу тях и законодателството с обратна сила, което закри сдруженията в Битоля и Охрид. Тя запозна форума и със съществуването на черни списъци в РСМ за недопускане на българи в страната.
- Защо Скопие си позволява такъв тон към България?
- Николов: Това, което наблюдаваме, не е от вчера или днес. То просто достигна своята кулминация според мен и тук причините са много. Наскоро един наш колега разгледа всички опити, които се гледат срещу българщината в РСМ и той стигна до извода, че там образът на българите се сатанизира. Те се представят във възможно най-черни краски, във възможно най-лоша светлина. Това донякъде напомня пропагандата по времето на Хитлер в Националсоциалистическа Германия, когато образът на техните врагове се сатанизира по този начин, те се превръщат в нечовеци. Имаме една много широка палитра от епитети - татари, фашисти, отношението към българските жени и т.н.
- А в същото време нас ни обвиняват в окупация по време на ВСВ? Има го и в учебниците им.
- Николов: Това е един много интересен въпрос и аз все дебна да се срещна с някой колега от РСМ и да го питам преди да дойдат така наречените "окупатори" в какъв демократичен режим са живели жителите на Македония, когато са били банове на Южна Сърбия и насилието срещу българите е било невиждано. Пак казвам, че това сатанизиране достига своя връх и снощи имахме възможност да видим как се държи дори техният президент Пендаровски в Белград: една широка усмивка, едни прегръдки с неговите домакини. А когато говори за българите, става мрачен и суров, сякаш за дявола говори.
- Интересно е, че президентът Пендаровски направи своето изявление за това дали има черни списъци за българи от Белград. Говори ли този факт нещо, доц. Ташев?
- Ташев: По-скоро това ми прозвуча като отчет пред този, който е поставил задачата за тези черни списъци. Наблюдавам анализите, които се правят в България по отношение на РСМ. Често пъти се казва, че в действията на политиците в Скопие няма логика. Ами, разбира се, че няма логика, тъй като те не отстояват интереса на гражданите на РСМ, те отстояват интереса на службите в Белград, които на практика формират тази политика, а тя не е създадена отсега. Всъщност ще бъде дълбоко погрешно, ако смятаме, че сега имаме никакво ново напрежение между София и Скопие. Това са протести, започнали от 1944 г. Често са били потъпквани от режима в България, но този процес е тлеел непрекъснато. Езикът на омразата срещу България е налице. Аз съм чел докладни записки на български дипломати в Югославия през 60-те, 80-те, 2000 година и сега. Трябва да кажа, че няма никаква разлика в анализа на публикациите в медиите с антибългарска насоченост. На година по 18 000 – 20 000 публикации са насочени против България.
- И по комунистическо време, и сега, така ли?
- Ташев: Да, говорим за 60-та година, 80-та година. Нищо ново под слънцето.
- Но защо сега Скопие си позволява този тон към нас, при положение че иска да започне преговори, да преодолее пречките пред този старт на преговори. Същевременно не прави нищо по стъпките, начертани във Френското предложение, но напада България. Има ли стратегия Скопие и каква е тя?
- Ташев: Всъщност е спорно дали Скопие иска да започне преговори. Аз имам един мандат в РСМ като дипломат и съм разговарял с мои колеги, представители на други страни членове на ЕС. Тяхната констатация беше, че има огромно разминаване между думи и дела. На практика фразеологията на Скопие е проевропейска, а действията са антиевропейски. Говорим за констатации от преди 10-15 години. Така че нищо ново нямаме като явление. Скопие няма как да заяви пред своите граждани, че не желае да приобщи страната към ЕС, но в същото време тези, които формират неговата политика - тази на Белград, не желаят да допуснат РСМ да започне реални крачки за членство в ЕС, поради което създават непрекъснато пречки.
- Може ли да бъде преодоляна тази ситуация?
- Ташев: Тази ситуация може да бъде преодоляна само с една проактивна политика, за да може първо България пред нашите евроатлантически партньори, и второ пред гражданите на РСМ да покаже същността на проблема. За съжаление, ще дам пример за това сравняване на България с Русия по отношение на политиката на Русия към Украйна.
Гледайте целия разговор във видеото.
Путин удари две западни компании: Русия поема контрола над активите им
Резултатите от изборите в Русия няма да бъдат изненада, но това, което ще последва, може да бъде
Времето днес: Слънце през деня, облаците се увеличават следобед
"Студена война" в Арктика: Русия разположи военна флотилия, НАТО засилва присъствието си
Д-р Ели Иванова: Обездвижването вреди на детския гръб повече от тежката раница
Български парамедици ще се състезават на европейския конгрес по спешна медицина в Париж
Как се развива зрението на детето през първите години от живота?
Опитен неврохирург от Германия се присъедини към екипа на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ
На Луната е открит нов ударен кратер с диаметър над 200 метра
Как ще изглежда експлозията на звездата Бетелгейзе от Земята?
Световните реки са на рекордно ниски нива
На Марс: Curiosity достигна 5000 сола, Perseverance откри корунд
"Левски" стартира със загуба в основната фаза на Лига Европа
Радев свиква срещи за цените на горивата и Съвета по сигурността
Хороскоп за 18 септември 2026
Петима отпаднаха от групата на Черно море за гостуването в Кърджали
Йотова: Раната от случая „Петрохан“ е много тежка
Финансирането на енергетиката от световните банки расте до 2,3 трлн. долара през 2025 г.
Боян Митракиев: Инфлация се спира с повече производство и бюджетен излишък
Кадър на деня за 17 септември
Американските индекси се повишиха, цените на петрола и доходността по ДЦК спаднаха
преди 3 години