В предаването "Брюксел 1" Милена Милотинова разговаря със служебния министър на иновациите и растежа Александър Пулев и директора на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" Илияна Илиева.

- Обявихте новината за летището в с. Доброславци, че става индустриална зона, каквато няма аналог в България. Защо точно Доброславци и какво предвиждате да се случи там? 15 км. от центъра на София - това безспорно е първата екстра, но оттук нататък?

- Пулев: Първо бих искал да кажа, че в момента ние се намираме в условия на финален спринт. Наближава краят на мандата на служебния кабинет и е добро време за ретроспекция. Когато приех това огромно предизвикателство, да стана служебен министър на иновациите и растежа, поех два основни ангажимента пред президента и пред премиера, които ми гласуваха това огромно доверие. Първо - как да създадем предпоставки нашата държава да има нужните условия за привличането на голям международен стратегически инвеститор. Второ - поех ангажимент да демократизирам управлението на европейските средства. Смятам, че успяхме да направим много решителни преломни крачки и в двете посоки.

- Направихте голяма обиколка в страната. Кажете какви са резултатите?

- Пулев: Да се върна към първия ви въпрос, защото той е много важен. Това е един огромен успех за нашата икономика и много хора ме питат защо България към този момент не е успяла да привлече голям ключов международен стратегически инвеститор. Отговорът е ясен, освен липсата на инфраструктура, тук говорим за липса на визия, на стратегия, на синхрон между различните структури, липса на приоритизация на точно този елемент в българската икономика. Ние успяхме.

- С кои структури направихте синхрон?

- Пулев: Ние успяхме да активираме абсолютно всички нива на властта. Под егидата на президентството направихме една работна група преди няколко месеца. Не знам дали хората оценяват нивото на труд и на координация между различните структури, започвайки президент-премиер-служебни министри-директори на дирекции-представителите на местната власт в една прекрасна симбиоза работихме за държавата. Работихме в тази посока и успяхме да обособим тази зона. Това е нещо, което е липсвало досега и това са думите на нашите международни консултанти и партньори, които от години се опитват да привлекат инвеститор от този калибър. Те признават, че в момента нивото на диалога е на светлинни години пред това, на което са свикнали. Правят един много сериозен контраст с предишното редовно управление. Представете си един парцелиран министерски съвет, представете си как министърът на регионалното развитие трябва да влезе в диалог с МОСВ или с министъра на енергетиката – мисия невъзможна, но ние успяхме с един отличен синхрон и ниво на координация на всички нива.

- Кой инвеститор сега ще дойде в Доброславци?

- Пулев: Ние създаваме тези предпоставки и водим един много активен диалог с три приоритетни стратегически инвеститора. Те първо оценяват нашите визия, стратегия и размах. Тук буквално говорим за една зона в размер на 290 хектара, това са 200 футболни игрища едно до друго. Локацията е на 15 км от идеалния център на София – близо до работната ръка, близо до инфраструктурата, която ние ще можем с минимална допълнителна инвестиция да удължим и да направим на база на най-добрите практики и стандарти. Буквално сме на финалната права и е въпрос на минимално време да приключим диалог с тези инвеститори. Тук говорим за инвеститори от Близкия Изток, от Азия, говорим с приоритетни инвеститори в Европа. Ако се случи дори един от тези проекти, диапазонът е от 1,5 милиарда до 3 милиарда евро. Той ще ни сложи на картата на инвестициите в Европа, ще създаде хиляди работни места. Всеки един от тези проекти ще допринесе с минимум 5% към БВП.

- С трима инвеститори ли говорите, или трима инвеститори са с огромен потенциал да дойдат?

- Пулев: Ние сме в много напреднал диалог с тези три инвеститори, които са с фокус автомобилостроене. Неслучайно това е секторният фокус и специализация на тази зона. Ние искаме да използваме всички наши силни страни на ниво сектор, на ниво индустрия. През последните години направихме огромен прогрес на ниво държава в този сегмент. Говорим за много свързани индустрии. Започнахме буквално от кота нула преди няколко години. Това е един от най-бързо растящите сегменти на българската икономика и той допринася за около 11% от БВП. Знаете за демографската криза не само в България - ние използваме нашите силни страни на ниво държава. Това е едно фокусирано усилие, ние имаме работната ръка, имаме специализацията. Ако се разхвърляме, няма да бъдем успешни. Тук говорим с три приоритетни инвеститора в този специфичен сегмент. Отвъд това, всяка седмица аз се срещам с инвеститори, не само от приоритетните и наложили се през годините дестинации от Западна Европа. Отключихме и много силно взаимодействие с Турция, Израел, Близкия Изток, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, така че има много силен интерес от инвеститорите.

- Какво прави правителството за най-бедния район в целия ЕС, Северозападният регион на България - Видин, Монтана? Имаше заложени в ПВУ индустриални зони. Какво става с тези индустриални зони и ще успее ли Северозападът да се дореди до средства за тях?

- Пулев: Това е много критична тема. Много политици през годините правят кухи обещания и всеки приоритизира Северна България. Ние вече сме предприели конкретни действия и конкретни стъпки. Зоната в Доброславци не я обособяваме в някаква изолация. Ние имаме една кохерентна и холистична стратегия. Освен че инвестираме на ниво държава в тази зона, ние работим и да отключим един ресурс по линия на ПВУ във връзка с развитието на индустриалните зони. Говорим за 212 млн. лева общ ресурс и сме заложили в системата на точкуване ясна приоритизация на Северна България. Ако зоната, която искаме да подкрепим е в Северна България, тя ще получи допълнителни точки. Ние бяхме много активни и неколкократно посетих Видин, Русе, Силистра.

- Какво си мислят инвеститорите, като дойдат във Видин? Няма добра инфраструктура. Дали ще дойдат, ако Видин и Монтана изградят едни добри индустриални зони?

- Пулев: Хората там гледаха много прагматично на ситуацията. Първо, че не бяха виждали активен действащ министър да отиде на място и да им разкаже за всички тези възможности отвъд индустриализацията на страната и тази процедура. Ние вдигнахме рейтинга и на редица други процедури по линия на ПВУ. По линия на технологична модернизация първата активна процедура по линия на ПВУ ние давахме 14 млн. свеж ресурс под формата на безвъзмездна помощ само към област Русе. Подкрепихме над 50 компании в тази област. Ако съпоставим този резултат с резултатите в исторически план, ние сме успели да генерираме в пъти повече интерес от този регион от малкия и средния бизнес към средствата по Плана. Хората вече казват: "Ние не виждаме никакъв политически натиск в момента при оценката на тези процеси. Ние знаем, че вие не сте политическо назначени и разчитаме на една обективна и честна процедура". Хората кандидатстваха и ние буквално успяхме да отключим този ресурс само по линия на Плана да достигнем до всяка една от областите в страната и това е един огромен успех.

- Казахте за технологична модернизация. Фирмите с проекти кандидатстваха в последното тримесечие на миналата година. Министерството излезе с решение кои фирми класира, но още няма договори. Защо така, госпожо Илиева?

- Илиева: Вече има договори и мога смело да го кажа. 780 договора към момента са подписани. Предстои в най-кратки срокове да подпишем и останалите. Има технологично време, което изчакваме, тъй като едно решение за безвъзмездна помощ отнема време да влезе в сила. Буквално може би до седмица ще подпишем и останалите договори. Също така предприехме действия по осигуряване на допълнителен ресурс за подкрепа на още предприятия в размер на 32 млн. лева. Надявам се след празниците ще успеем да пуснем покани към тези предприятия, които също ще могат да се възползват от тези средства за технологична модернизация.

- По оперативна програма ""Иновации и конкурентоспособност още не са отворени процедури за кандидатстване и бизнесът пита защо. Дали ще има време да се усвоят тези средства, които се полагат на България до 2027г., имайки предвид, че в момента тече третата година от програмния период?

- Илиева: Ще има време, предвидили сме това. До средата на тази година предстои да обявим 2 процедури по едната програма, която управляваме – "Конкурентоспособност и иновации в предприятията". Това са програмите за разработване и внедряване на иновации в предприятията. Бюджетът за разработване на иновациите е 127 млн., а за другата програма е почти 30 млн. лева. Tам ще могат да кандидатстват предприятия с бюджет между 50 000  и 500 000 за разработването и внедряването между 50 000 и 800 000 безвъзмездна помощ на ниво предприятие.

- Ще успеете да наваксате закъснението до този момент?

- Илиева: Нас това не ни притеснява. Има достатъчно време. Следва да се има предвид, че по-бързо и спешно трябваше да бъдат обявени процедурите по Националния ПВУ, тъй като той е с по-кратък срок на изпълнение. Трудно ще е и за самите предприятия двете да вървят паралелно. Един и същ тип предприятия кандидатстват по всички наши процедури, независимо откъде е финансирането - дали от ПВУ, или от програмите от структурните фондове. По всички тях с много малки изключения предприятията имат и финансово самоучастие, така че това би представлявало трудност и за тях.

Гледайте целия разговор във видеото.