Европа е в епицентъра на хаоса с пътуванията това лято. На фона на повишаващите се цени на самолетните билети, шансовете за стигане навреме до желаната дестинация са все по- малки. Отменените полети са все по честа практика. Само Луфтханза планира да съкрати допълнителни 2000 полета до края на август, с което общият брой на отменените полети на авиокомпанията ще достигне почти 6 хиляди. Бритиш Еъруейз отмени 13% от полетите си, а летище Хийтроу в Лондон поиска от авиопревозвачите да не продават допълнителни билети за пиковия летен сезон на пътуванията.
По темата разговаряме в предаването "Брюксел 1" с евродепутата Петър Витанов от ресорната транспортна комисия на Европарламента.
„Имаме хроничен структурен проблем в сферата на транспорта. Той не се свежда само до авиацията и само до летищата. Но ако искате ще почнем от там, ще го разгледаме малко по-глобално. Има недостиг на персонал на всяко едно равнище на всяко едно летище. Като започнете от мерките за сигурност например в Кьолн - от двайсет гишета, които проверяват като минаваш на летището, работят три, защото няма хора, като минете през наземното обслужване и тези, които товарят багажа на самолета, които са с 40% по- малко и стигнете до пилотите - 15% са по - малко пилотите“, разказва за ситуацията Петър Витанов.
Витанов поясни, че тези хора не могат да бъдат отново назначени, защото не са на пазара на труда и защото са си намерили друга работа. „И ще ви кажа защо? И тук се корени структурният проблем в транспортния бранш. Условията, които предлагат са кофти. Например взимаме пак авиацията. През 1996 г. се либерализира наземното обслужване, следователно се занижиха рязко стандартите. Преди това си беше работа-мечта да работиш на летището. Може би помните тия времена. Сега обаче има занижени стандарти и лоши условия на труд. Ето, включително и нетипична форма на заетост, хората не са на трудови договори. Те са на работни часове, на сезонна заетост, което в крайна сметка отблъсква всеки потенциален човек на пазара на труда да кандидатства, по време на ковид съкратиха близо 40 процента. Те успяха да си намерят на други места работа и никой не се връща в сферата на авиацията - затова е такъв голям проблемът с хаоса по летищата“.
Той даде пример, че ако едно звено от цялата брънка не е на мястото си и имаме забавяне, то се получава ефектът на доминото и имаме проблем с полетите заради недостига на персонал, в сферата на охраната, закъснява целия полет. „Защото не могат да обслужат клиентите - не могат да ви качат багажа, закъснява целият самолет и тук е големият проблем, какво може да направи Европа. Само на Луфтханза са дали 9 милиарда евро държавна помощ, но за какво са отишли тези пари? Най-капиталистическата държава е Съединените щати. Те направиха същото- държавата подпомогна тамошните авиокомпании по време на ковид, но дори там имаше две условия, за да получат американските авиокомпании пари-да съкращават персонал и второ, да запазят мрежата за полетите, които са до всяка една дестинация. Голяма част от държавите в Европа не поставиха никакви условия за тази държавна помощ“.
Витанов направи сравнение, че ЕК не следи за държавните помощи. „С ковида беше буквално на калпак. И тук е моят въпрос към комисията. Как така вие не знаете за какво са отишли тези помощи? Луфтханза отменя полет след полет, след като е получил 10 млн. евро“.
Според евродепутата, Европа и европейските институции трябва да решат структурния проблем. Структурният проблем с тежките, лошите условия на трудов транспорт. „Само в Австрия близо 2000 машинисти липсват. Във всяка една държава липсват хора в железопътния транспорт. Това са кадри, които се изграждат с години, но постепенно им влошават условията на труд. Атипичната форма на заетост е сред пилотите. Знаете ли, че на пилотите в нискобюджетните компании им се плаща много малко за полет, а това си има цена. Тази цена включва условия на труд на пилотите. Те са самоосигуряващи се. Те не получават заплата. Те получават пари само ако летят. Знаете ли какво означава това? Означава, че ако пилотът се чувства изморен, той не може да откаже да лети, за да може да получи някакви пари или ако твърде често започва да отказва, тогава го санкционира авиокомпанията и не му дава летателни часове“.
По повод скандала, който избухна около компанията за споделено пътуване Юбер, Петър Витанов коментира:
„Юбер, доколкото имам информация, са давали близо 100 милиона евро годишно за лобиране, което е по ръба на бръснача от гледна точка на закон и на морал. Трябва да е ясно, когато говорим за такъв тип също споделено пътуване, то си има своите положителни аспекти, но има и много отрицателни такива и затова в доста държави на фирми като Юбер дейността им беше прекратена“.
Повече за проблемите – гледайте във видеото!
Байерн Мюнхен си хареса брата на Кварацхелия - Торнике
ДБ ще бъде опозиция, без подкрепа за кабинета на Радев
Веласкес за AS: Бяхме най-добрите, чакаме Шампионската лига
Истината за армията ни: Изоставане, недоверие, липса на офицери и войници
Алергии след 40 - когато менопаузата и стресът „включат“ имунната система на пълни обороти
Хирургично лечение на рак на простатата - обзор на хирургичните техники
Нови молекули дават надежда за възстановяване на нервните увреждания при множествена склероза
Има една емоция, която ни носи смисъл и ни кара да виждаме света с нови очи
Класическата теория за произхода на Луната е изправена пред нови противоречия
Пещерата Шове: Уникални праисторически рисунки, запазени в продължение на хилядолетия
Ново поколение Т-клетъчна терапия постига 45% пълна ремисия при рак на кръвта
Компанията AltoVolo извърши първи полет с прототип на въздушно такси
Провеждат антитерористично учение на Морска гара Варна
Какви пожелания отправиха политиците за Деня на храбростта и Българската армия
Новите бойни самолети F-16 Block 70 прелетяха над София за 6 май
Петролът продължава да поевтинява на фона на "напредък" на мирните преговори между САЩ и Иран
AI променя военното обучение във ВВМУ Варна
Ръстът на несъстоятелност на фирми в България е най-големият в ЦИЕ за 2025 г.
Южнокорейският Кospi достигна нов рекорд с подкрепата на Samsung
Американският регулатор предлага корпоративните отчети да са на половин година
Какво може да се очаква от следвоенното възстановяване на финансовия сектор на Украйна?