Любомир Дацов: Инфлацията е по-висока, защото политиците се правят на добри

“От Брюксел ни казват, че опасно сме увеличили разходите си. И тъй като в рамките на Европейския съюз има две основни правила, така наречените фискални правила, които следят развитието на бюджетите - дали влизаш в опасната зона и дали нарушаваш тези правила. Едното е правило за структурния дефицит, а другото е правилото за нарастване на реалните разходи. И всъщност на базата на това правило, което общо взето България почти винаги системно се опитва да не нарушава, но тъй като то е подчинено правило, имаме много ниско ниво на дълга, обикновено от Европейската комисия си затварят очите. Но в момента нарастването на разходите през 2021 година и през тази година е такова, което общо взето върна бюджета във времената преди 96 -97 г., когато имаше все още много голямо държавно присъствие в тази сфера.

За да се ориентират зрителите, бюджетът обикновено в добрите времена, когато има икономически растеж през последните 20 години, е бил приблизително на средно ниво между 35- 36 процента от Брутния вътрешен продукт. Тогава, когато има криза, нараства безработицата, спадат приходите, увеличават се социалните разходи, тогава бюджетът обикновено е отивал някъде на 38- 39 процента от Брутния вътрешен продукт, като големина спрямо БВП. И в някои случаи е стигал до 40, малко под 40. Миналата година отидохме на 44 процента, за тази година това, което беше одобрено като проект на държавен бюджет и съответно консолидираната фискална програма, пак е на 44 или 44. 3. Значи не може да добавиш близо 6 процента от Брутния вътрешен продукт при големина около 40%. Може всеки да си го сметне сам и да смяташ, че това няма да бъде забелязано и да не ти кажат, че всъщност ти дестабилизираш бюджета, правейки дефицити и нараствайки разходите в такъв обем в добри времена, защото миналата година имаме растеж около 4,2 %, тази година първо тримесечие 4,5. Макар че има относително песимистични прогнози за спад на растежа в рамките на различните прогнози от два процента до три процента растеж за тази година. Така или иначе два до три процента, три процента е средният растеж за последните 10 години в България, не може да се каже, че има икономическа криза, че нещата не са стабилни и икономиката не се развива. Съответно бюджетът трябва да бъде на положителна територия. Между другото ние смятахме, защото работим отново правим оценка на бюджета“. Това каза в предаването „Брюксел 1“ финансистът Любомир Дацов.

„Аз винаги съм казвал, че всеки финансов министър, който идва, първата му работа е да каже едно „благодаря“ и да запали свещ на хората, които намалиха дълга на България, защото в началото, преди 20 години, този дълг беше от порядъка на 70- 80 процента от БВП. Малко преди това беше близо сто процента. Само ще напомня, че 2009 годината беше 14 процента от БВП, в момента е от порядъка на 20- 56 процента, тоест през последните няколко години той последователно нарасна. Просто защото в някои години правихме дефицити. Миналата година, като приемаш 5 процента дефицит, означава, че ти ще направиш 5 % дълг, защото това е традиционен начин за финансиране. През следващите години също плановете са да има от три до два процента средно дефицит което означава че всяка година дългът ще нараства по някакъв начин с два до три процента. Ние не сме имали такова ниво на дълга от времето на около 2005-2006 година. Не е проблемът с нивото на дълга, тъй като ние продължаваме да имаме изключително ниско ниво. Проблемът е с темповете на изменение, че във врем,е когато не трябва да има дефицит и не бива да се прави дълг, ние всъщност обърнахме посоката на бюджета, тоест ние по някакъв начин загърбихме политиката на фискална устойчивост и минахме към друг тип политика, който играе ва банк“, коментира Дацов.

„Ние имаме всъщност средният растеж, в последните години на България е около 3%. Ние миналата година имахме 4,2 процента. Всъщност това беше един от най -високите растежи които след 2007-ма 2008-ма година е реализиран в България, тоест икономиката работи нормално. Имаме едно от най- ниските степени на безработица. Ние имаме под 5% в момента ниво на безработица. И едновременно коефициентът на заетост е един от най- високите, който съществува. Тоест ние дори имаме проблем на пазара на труда, защото не можем да намерим достатъчно квалифицирани хора. Едно от нещата, които се казва в доклада на Европейската комисия, е, че поради причината, че няма достатъчно квалификация и всъщност икономиката в момента се развива доста бурно, заплатите изпреварват значително производителността на труда и всъщност в дългосрочен план, това вече се превръща в проблем. Една от препоръките е, че българското правителство ще трябва да обърне внимание на това. Иначе ще създаде предпоставки всъщност инфлацията да продължи по- дълго време и едновременно да загубим конкурентоспособност. Така че, който говори за тези неща, може би не е погледнал данните“, коментира Любомир Дацов.

„14,4 е националният индекс за инфлацията, има хармонизиран индекс, който се мери от Евростат за всички страни. Там е малко по-нисък 12, 1 или 12,6 процента. Тоест има известна разлика поради това, че кошницата от стоки и теглата в тази кошница са различни спрямо националното ни. Но това позволява всички държави да бъдат сравнявани. Значи ние сме заедно в дъното на таблицата, тоест имаме една от най- високите инфлация. От гледна точка на класация. Средната за Европа инфлация е 8,1 процент. Тази, която е за еврозоната е някъде от порядъка на 7,5- 7,6 процента. Швейцария в рамките на Европа нищо, че не е членка на Европейския съюз, е с най -добрите показатели. Тя има под 3 процента инфлация на годишна база. Говорим за годишна инфлация. След това следва Франция, Малта, Финландия, където инфлацията е в рамките на 5 до 5,6 процента. Мисля, че във Франция е 4,8 процента инфлацията, а във Финландия е 5,6. Казвам ги тези страни защото те са мерило по пътя ни към еврозоната и когато ние кандидатстваме, инфлацията ще се отчита, отклонението спрямо тези три държави, които са в еврозоната с най -ниска инфлация. Тоест, ние в момента можем да си кажем, че имаме приблизително два и половина пъти по-висока инфлация, отколкото страните с най -ниската инфлация в Европа и почти два пъти по- голяма инфлация, отколкото средната за Европа. Това говори, че имаме редица проблеми в България, както от гледна точка на икономиката, потребяваме прекалено много енергия и съответно сме изложени на риска от повишаване на цените на енергията, говори че имаме относително по -ниска ефективност също и икономическа, но говори също така, че имаме огромен проблем с регулативните режими в България, а също така, че бюджетът в момента, който е ,както казва Европейската комисия, хайде да не употребявам думата „разхитителен“, но е доста свободен от гледна точка на това, че предлага силен дефицит, когато имаш бюджет, който трябва да бъде поне около нулата балансиран, а ти си на силен дефицит, ти помпаш инфлацията, защото подпомагаш този инфлационен процес. Онова, което се прави в такава ситуация, обикновено е да ограничиш разходите си и да започнеш да консолидираш бюджета. Всъщност това е политиката. Така че, част от инфлацията в България е по- висока именно заради това, че голяма част от политиците се правят на добри“, добавя Дацов.

Целия разговор гледайте във видеото!