В Северна Европа предпочитат безконтактните плащания

Само туристите плащат в брой, те не разбират, че вече не ползваме кеш, казва младата бариста в едно от кафенетата на шведската верига Espresso House в Стокхолм. Безконтактните плащания, които местните ползват, са много по-бързи и тя често свършва дребните пари, когато чужденците дойдат с едрите банкноти от банкомата, пише The Economist.

Шведите рядко използват пари в брой. Обемът на картовите разплащания в страната е нараснал десет пъти от 2000 г. насам и само едно на пет плащания – или 5-7% от стойността, днес се правят в кеш.

В голяма част от Северна Европа ситуацията е подобна, като табели "без кеш" все по-често се появяват по витрините. Но ако се придвижите повече на юг или на изток, картината се променя – в Италия 83% от плащанията все още са в брой.

Докато норвежците са осъществили по 456 електронни трансакции на глава на населението през миналата година, италианците са направили само 67, а румънците – 17, сочат данни на Boston Consulting Group. По-изненадваща е неохотата на Германия да се раздели с "истинските пари“. Над три четвърти от германските плащания все още се правят в брой и табелите "без кеш“ не се срещат толкова често.

Когато страните стават все по-богати, те имат склонност да се отказват от парите в брой заради сигурност, удобство и разходи. Потребителите може да смятат, че кешът е безплатен, но за банките и търговците на дребно това не е така.

Парите трябва да бъдат преброени, опаковани, транспортирани, почистени, заменени, проверени за фалшификати, съхранявани и пазени. Около 0,5-1% от БВП годишно отива за управление на парите в брой. Нещо повече, в новата си книга "Проклятието на кеша“ (The Curse of Cash) икономистът Кенет Рогоф твърди, че парите в брой в богатия свят помагат за укриването на данъци и други незаконни действия и че паричната политика ще бъде по-ефективна в безкешов свят. Въпреки това някои европейци са много по-склонни да изоставят хартийките и метала от други.

В Бенелюкс и скандинавските държави банките отрано промотираха електронните плащания и направиха по-лесно (и по-евтино) използването на карти от потребителите. В слабо населените Швеция и Норвегия поддържането на голяма мрежа от клонове и банкомати е скъпо. Swedbank, най-голямата банка на дребно в Швеция, има само осем клона, които работят с пари в брой.

Банките помагат и в разработването на технологии за мобилни плащания, например MobilePay в Дания – приложение, което сега се използва от девет на десет датски смартфона.

Въпреки това в Германия и в много южни и източни страни банките не са толкова проактивни. Германските банки много по-бавно промотират електронните и картовите плащания. В Италия сравнително малко хора имат банкови карти, а притежателите на такива ги използват рядко (25 трансакции на дебитна карта на година спрямо 114 във Франция). Причината отчасти е, че италианските търговци не харесват картите, тъй като банките обикновено ги таксуват с високи такси. За да изглади разликите между страните, през декември 2015 г. Европейската комисия ограничи таксите за трансакции до 0,2% за дебитни карти и до 0,3% за кредитни карти.

Цялата статия прочетете на Investor.bg