Може ли Норвегия да спре да разчита толкова на петрола

Анита Крон Траасет, главен изпълнителен директор на Innovation Norway говори пред Bloomberg за възможностите пред Норвегия в технологичната сфера и дали страната може да диверсифицира износа си, вместо да разчита основно на петрола.

Гай Джонсън, Bloomberg: Технологии. Каква според вас е общата картина в технологичния сектор в момента? Сравнително малки бизнеси, които растат много бързо, са оценени много високо. Пазарите на акции се върнаха на нивата, на които бяха през 2000 г. Това беше интересна година за технологичната индустрия. Отново ли сме в същото положение?

Анита Крон Траасет, главен изпълнителен директор на Innovation Norway: В началото на 2000 г. се стигна до дот-ком бума, а след това и до срива в този сектор. После отново има бум в областта. Сега обаче технологиите са нещо различно, те са основата на всяка индустрия, а не са важни само за определена група хора. Не става въпрос само за технологични стартъпи, а за нов старт на вече утвърдени индустрии. Затова сектори като „Интернет на нещата”, биотехнологиите, енергийните технологии и технологиите за опазване на околната среда са в сериозен подем. Няма как да не поздравя Великобритания и Лондон, защото заедно с Германия това са двете страни водещи за целия този процес в Европа.

Гай Джонсън: Говорим с много предприемачи в сектора на технологиите и венчър капиталисти. Едно от нещата, които намираме с тях като обяснение за високи оценки на компании като например 19-те милиарда, които струва Snapchat, е страхът да не пропуснем нещо. Разбираме, че животът ни се променя, но има ли опасност от гледната точка на инвеститори да забравим къде е реалността? Някои технологични компании вече са оценени изключително високо, а дори нямат доказан бизнес модел.

Анита Крон Траасет: Вероятно това е най-важният урок, научен от началото на 2000 г. Тогава се инвестираха  пари без да има ясна бизнес идея. Инвестираше се във всяка компания, която работи в сферата на интернет технологиите. Аз смятам, че сега инвеститорите са много по-консервативни, а и имат много по-сериозен опит в оценките на технологиите. През 2000 г. беше само началото, тогава онлайн бизнесите представляваха новост. Оттогава обаче минаха доста години. Става въпрос за баланс.  

Гай Джонсън: Споменахте Лондон и Берлин. Как стоят нещата в технологичния сектор в Норвегия?

Анита Крон Траасет: В момента Норвегия е в много интересна позиция. Ние тръгнахме от изгодната позиция на страна износител на петрол и газ с най-високия брутен вътрешен продукт на глава от населението. Ако изключим петрола обаче нещата стоят по различен начин. Брутният вътрешен продукт на Норвегия през 1971 г., преди страната да започне да изнася петрол, беше на нивото на гръцкия. Главният изпълнителен директор на Норвежката банка каза, че икономиката на страната ще премине през сериозна трансформация. Това предлага чудесна възможност за предприемачите в технологичния сектор. Само в Лондон обаче живеят 9,7 милиона души докато в цяла Норвегия сме едва 5,2 милиона души. Трябва внимателно да изберем сферите, в които да се конкурираме. Нивото на инженерите ни в технологичната сфера е много високо и използваме много високи технологии в образованието. Технологиите в образованието са нещо, идващо от Норвегия, което трябва да следите. 50 милиона потребители в страната използват технологиите за тази цел. Норвегия е силна и в секторите на зелената енергия и биотехнологиите. Преминаваме през големи индустриални промени и Норвегия трябва да избере по кой път да поеме. Що се отнася до разработващите мобилни приложения, Норвегия не е най-подходящото място за това.

Гай Джонсън: Колко време ще отнеме този преход? В Норвегия има много млади и добри инженери, които се опитват или си мислят, че ще работят в петролната индустрия. Заради цената на петрола това може да не се случи. Ще бъде ли завършен проходът за 3-4 години или ще отнеме по-дълго? Разполагате ли с гъвкавост, за да може още през следващите 6 месеца в Норвегия да се появят значими стартъпи?

Анита Крон Траасет: Вече определихме 26 нови технологични сфери, към които инженерите от петролната индустрия могат да се пренасочат. Не трябва да забравяме, че навлизайки в петролната индустрия в началото на 70-те, успехът ни се дължеше на технологичните компетенции, които имахме в корабоплаването. В историята си Норвегия е преминавала през преходи и хората в страната са придобивали различни умения. Не сме много хора, но всички сме много добре образовани. Освен това представляваме подходящо място за компании, които искат да тестват продуктите си, например мобилните технологии. Всеки норвежец притежава поне 1, 2 или 3 мобилни устройства. Въпросът е как да трансформираме икономиката си. Как 60-70% процента от приходите ни от износ да започнат да идват от нови индустрии, а не от петролната. И кои ще бъдат тези нови индустрии. Това са големите въпросителни пред Норвегия за следващите 5-10 години.