ЕС финализира и последния елемент на банковия съюз

Въпреки че до голяма степен споразумението се основава на визията на Германия, някои дипломати се опасяват, че съществува минимална вероятност сделката да пропадне, особено заради недоволството на Берлин, че ще трябва да уеднакви фонда по-бързо, отколкото би могъл.

Реформата е последният стълб на амбициозния проект, стартирал преди около две години, който цели сливане на финансовия надзор в еврозоната и подобряване на устойчивостта на валутния блок срещу опустошенията на дълговата криза. Въпреки това оздравителният механизъм бе подложен на критики, включително и от Европейската централна банка, за това, че е твърде сложен и недостатъчно финансиран.

Окончателните условия включват трудно извоюваните промени в позицията на страните от ЕС, които бяха силно повлияни от съпротивата на Берлин за това, че германските данъкоплатци трябва да плащат всяко спасяване на банките.

Европейският комисар по финансовите въпроси Мишел Барние, отговарящ за реформите, каза, че сделката е била постигната „в духа на компромиса".

Основните отстъпки касаят сроковете за създаването на общия банков фонд. Годините за това се намаляват от 10 на 8, за да може по-голяма част от средствата във фонда да бъдат използвани на по-ранен етап. При условията на временната сделка 40 на сто от вноските от първата година ще бъдат уеднаквени, а през втората - 60%. Това е една от сферите, която тества позицията на Шойбле, според когото уеднаквяването трябва да става по-бавно от темпото, с което се създава самият фонд.

Също така бяха одобрени искания относно структурата при вземане на решения. На Европейската комисия се дава формална роля при одобрението на решенията, препоръчани от независима комисия. Финансовите министри пък ще могат да се противопоставят на решенията, но само в някои случаи.

ЕП и ЕК призоваваха за напълно споделен фонд, със силна външна кредитна линия, който да работи по система, при която Брюксел, а не държавите членки, да има последната дума относно решенията.

На ЕЦБ – като главен орган за надзор – бе дадена основната отговорност за задействането на оздравителния механизъм, когато дадена банка започне да изпитва трудности. Въпреки това, както искаха и държавите членки, бордът на оздравителния механизъм ще може да настоява за затварянето на дадена банка въпреки решението на Франкфурт.

Повече по темата вижте във видеото!