Бюджетните съкращения няма да доведат до изход от кризата, твърдят икономисти

Политиката на сериозни бюджетни съкращения и рестрикции няма да доведе до изход от кризата, обхванала Европа. Около тази теза се обединиха френски, португалски и български икономисти по време на семинар на тема „Европа  и проблемите в еврозоната”, който се проведе в Университета за национално и световно стопанство.

„Германия сякаш започна да работи съвсем сама и да обслужва единствено своите интереси, като си позволи твърде много да повлияе на взетите до момента решения“, заяви Антонио Мендоса, бивш икономически министър на Португалия. Според него страните от периферията „изстрадаха“ промяната на приоритетите в общността, която е пренасочила финансирането от земеделие и малки и средни предприятия към подобряване на конкурентоспособността.

„Жестоките съкращения няма да помогнат безработицата в Испания да намалее. В момента 29% от хората в работоспособна възраст там нямат препитание. Време е европейската общност тотално да преосмисли политиките си и да се помисли как да бъде намален дългът на страните, без еднократни ликвидни инжекции, които не водят до устойчив икономически растеж“, обясни Мендоса пред репортер на Bulgaria On Air.  Той допълни, че големите икономики трябва да намалят конкурентоспособността си, за да могат по-малките да ги догонят, а еврото да бъде „симетрично“.

Професор Николай Неновски също заяви, че в момента има две „Европи“, а трансферите от Южна отиват за Северна, като проблемите и на двете остават нерешени. „Всяка икономика е различна и има различни бюджетни трудности, не може да се прилагат едни и същи решения и да очакваме, че това ще редуцира дълговата криза“, поясни Неновски.

Икономистите се обединиха и около схващането, че страните могат да постигнат растеж, дори и когато се намаляват разходите, въпросът е правителствата да редуцират правилните пера от разчетите.

Според бившия външен министър Ивайло Калфин пред Европа има два варианта да се справи с дълговата криза. Единият е да бъде увеличен общият бюджет на общността и така да се помага повече на закъсалите икономики. „Подобно нещо не вярвам да се случи, особено след като повечето страни настояват дори да бъде намален“, поясни Калфин. Вторият вариант е създаването на общ дългов пазар. „Ако това не стане не виждам как изобщо може да има единна валута“, посочи бившият министър. Според него общите еврооблигации, т.е. облигации, издадени с пълната гаранция на 17-те държави в еврозоната, ще понижат цената на финансиране за тях, ще дисциплинират публичните им финанси и ще предпазят съюза от нови набези над еврото.