Здравеопазването и строителството оглавяват сивата икономика

Средната оценка за дела на сивата икономика в тези браншове достига до 50-75 на сто.

30.06.2011 • 18:04 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger
Здравеопазването и строителството оглавяват сивата икономика
Здравеопазването и строителството оглавяват сивата икономика

Проучване на финансовото министерство в 11 пилотни бранша откроява като най-рискови от гледна точка на неформалната икономика здравеопазването, инфраструктурното строителство, туризма и млекопреработвалния сектор. Средната оценка за дела на сивата икономика в тези браншове достига до 50-75 на сто. На второ място с относително висока степен на сивия сектор се нареждат небанковите финансови услуги, парфюмерията и козметиката, електротехника и електроника, информационни технологии и полиграфия. Оценките за сивия сектор там варират между 20 до 40 на сто. Като най-безрискови се открояват машиностроенето и пощенските услуги с относителен дял на сивия сектор от 10-15 на сто. Проучването е направено по проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика", реализиран с европейски средства от представители на работодателски организации и с участието на водещи национални медии, държавни институции и други.
Заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева заяви, че трябва да бъде формиран климат на нетърпимост към неформалната икономика и неплащането на данъци. “Основни инструменти за това са ясните правила, които създава и Министерството на финансите, както и мониторингът и контролът,” подчерта заместник-финансовият министър. Тя оглави Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, създаден през 2009 г. в изпълнение на проекта.
Като най-рискови по отношение на неформалната икономика са Северозападният, Северният централен район и Югозападният район, става ясно от резултатите на проучването. Според оценките на работодатели, работници, служители и граждани, най-разпространени прояви на сивата икономика са заплащането на ръка, неплащането в пълен размер на данъците върху печалбата, укриване на осигуровки, нелоялна конкуренция, неспазване на данъчното законодателство, нефактуриране на продажби, неплащане на ДДС, както и контрабанден внос/износ. Основните вреди от тези практики за коректния бизнес в страната са по-ниската рентабилност, по-високите разходи за труд, по-висока себестойност на продукцията, загуба на персонал и други. Затова бизнесът настоява за еднакви правила за всички участници на пазара и за стриктното им спазване, единодушни са участниците в проекта.    
С приетите днес промени в Закона за устройството на държавния бюджет, свързани с предложения от Министерството на финансите Пакт за финансова стабилност, се дава допълнителна гаранция за стабилност в икономиката. “Тази предсказуемост вече е предпоставка за ограничаване на сивата икономика, която пречи на коректния бизнес като поражда нелоялна конкуренция”, посочи заместник-финансовият министър.
Друга мярка за извеждане скритите приходи на компаниите е изискването до 31 март 2012 г. около 185 000 компании да свържат касовите си апарати с компютърните системи на Националната агенция за приходите, припомни Боряна Пенчева.
Ролята на Обществения съвет е да разпредели ефективно ресурса по проекта, за да могат заинтересованите страни да реализират дейностите си по него, поясни главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България Милена Ангелова. Тя отчете работата по проектните дейности и открои възможностите за реализация на проекти за популяризиране на мерките за ограничаване на неформалната икономика, в т.ч. чрез обществено-информационни кампании и с участието на медии-партньори.



  • Последни
  • Четени
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички