За 19% от българите разходите за жилището са непосилни

Цените на жилищата в България са нараснали със 17,15% през периода между 2010 и 2018 г., което е малко над средното равнище в ЕС, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Цените на съществуващите жилища са нараствали по-бързо в периода между 2014 и 2018 г. спрямо цените на новите жилища, показват данните.

След срива заради световната финансова криза и спукването на балона на жилищния пазар в България цените са се върнали към минимален растеж през 2014 г. от 1,4% и 2,8% през 2015 г., а през следващите две години ръстът се е ускорил до съответно 7% и 8,7%. Миналата година цените на жилищата у нас са нараснали с 6,6%.

Между 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15% в ЕС и с 11% в еврозоната. Най-голямо повишение сред страните членки през този период е отчетено в Естония с 83%, следвана от Латвия с 61%, Австрия с 56%, Швеция с 55% и Люксембург с 50%, а най-голям спад е регистриран в Италия със 17%, Испания с 12% и Кипър с 8%.

Между 2010 и 2017 г. (последната, за която са налични данни) делът на собствениците на жилища у нас е намалял с 4% - от 86,9% на 82,9%, показват данните на Евростат. Това поставя страната ни на седмо място в ЕС по най-висок дял на собствениците на жилища.

19% от българите са заявили, че разходите за жилището им представляват свърхбреме, т.е. харчили са 40% или повече от разполагаемите си доходи за жилище.

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК