Предизвикателствата пред българската икономика и хазната

Дългът на България намалява в абсолютна стойност, но в момента той е 3 пъти по-голям спрямо 2008 г. Дългът се увеличава и това е безспорен факт, коментира пред Bulgaria ON AIR икономистът Радослав Пашов. 

Той подчерта, че наличието на външен дълг е много важен критерий за стабилността на държавата и постоянното живеене на кредит не е добра перспектива. Пашов алармира, че голяма част от дълговете, които натрупват държавите, отиват за погасяване на стари задължения.

Гостът в предаването "Денят ON AIR" обвърза дълга с политическото желание да се вложат пари в инфраструктурата и да се максимизират разходите в тази насока.

Икономистът Георги Вулджев посочи, че трябва да се гледа дългосрочното състоянието на България и повод за гордост ще има, когато дългът бъде понижен до нивата преди кризата. По думите му през миналата година е имало възможност да се направят по-радикални погасявания на задълженията, но управниците са решили да не правят това. 

Юлиян Войнов не споделя мнението на своите колеги и подчерта, че за момента нивото на българския дълг изобщо не е плашещо. Той уточни, че има доста сериозно увеличение на дълга от 2008 г., но това било заради презапасяване след казуса КТБ. 

"Огромната част от дълга се натрупа, за да се предпазим от "гръмването" на втора и трета банка след КТБ. В никакъв случай не са взети поуките. Липсват институциите, които да вземат наличната информация и отговорните да понесат вина", коментира още икономистът.

Радослав Пашов пък посочи, че стенограмите за КТБ са показали трагедията на нивото на нашата политическа класа. 

"Основният проблем с КТБ бе корупцията по високите етажи на властта", отбеляза от своя страна Вулджев и добави, че се изисква цялостна реформа в правосъдната система, а казусът с фалиралата банка няма да се реши скоро.

Тримата икономисти коментираха и увеличението на минималната работна заплата, като според Радослав Пашов няма критерий, по който тя се увеличава и това е основният проблем.

Повишаването на минималната работна заплата би променило нещата в негативна посока. Ще доведе до по-висока безработица, особено в области като Северозападна България, предупреди Георги Вулджев.

Юлиян Войнов е на мнение, че минималната работна заплата е механизъм, който е отживелица и ако остане, трябва да се намери начин той да се регулира.

"Кардинален проблем е броят и качеството на работната ръка. Заетите са намалели с 300 хил.", каза още той.Опасенията му са свързани и с това, че в строителството ще започнат да се надуват балони, които ще доведат до икономически сътресения. 

Радослав Пашов бе категоричен в студиото на Кузман Илиев, че няма политика относно пазара на труда. 

"Наливат се едни пари за временна заетост, което е наливане в бездънна каца", поясни той.