Стефан Цанев: Единственото, което си заслужава, е да оставиш някаква следа

"НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА –
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…"

Неповторимият драматург и писател Стефан Цанев тази година навърши 80 години. За Bulgaria ON AIR той заяви, че няма намерение да чества официално този си юбилей и да се чува, че е остарял.

Той сподели, че в момента работи върху една доста голяма поема, която се казва "Небесна гледна точка". В нея правил равносметка за това, което е бил и това, което се надява да бъде.

"Аз отгоре, гледам като Господ и от тази гледна точка нещата изглеждат съвършено другояче. Битките ми изглеждат много незначителни и да се чудиш за какво са, когато като достигнеш до края на жизненото поприще и като се обърнеш и ще разбереш, че всички суети, всички амбиции, всички битки - за власт, за пари - нищо не може да отнесеш отвъд. Единственото, което си заслужава, е да оставиш някаква следа след себе си, тук на Земята", смята той.

Рано е да казвам дали се чувствам щастлив и дали съм удовлетворен, заяви още Цанев. Той обаче благодари на Бог, че още е здрав, с ума си и гледа трезво на нещата.

Запитан какво му се иска да изкрещи, а премълчава, драматургът отговори така: "Защо ми се струва, че хората не мислят нормално? Поне сега сме в една такава ситуация, когато горе долу се решава съдбата на държавата по какъв път да тръгне нататък и мисля, че хората не мислят. Има биологично обяснение за това и то е, че човекът е стадно животно и в него е закодиран инстинктът да има водач - друг да мисли за него, да решава съдбата му и много е странно, че съвременните диктатори не взимат властта с оръжие, а по демократичен път, тоест народът сам си избира диктаторите."

Другото обяснение е за вековните навици, добави Цанев.

"Или сме много глупави, или много бедни и се хващаме, че този може малко да оправи нещата. В действителност се ловим на въдицата като шарани. Обидно е. Нашето общество е невероятно разслоено материално - на свръх богати хора и на много бедни. Всяка бедност и неравенство ражда комунизъм и ние спим върху един барутен погреб", смята той.

Според него диктаторите обичат най-много мълчаливите и с тях трябва да се внимава най-много. Цанев призова хората да не бъдат мравки.