Богослов: Съвременният човек се отдалечава от духовността

Разпети петък е денят, в който християните си спомнят за кръстната смърт на Исус Христос - върховният момент на страдание и жертва в християнската вяра.

Той се приема като най-тъжния ден в Страстната седмица, но и като символ на надеждата за спасение и ново начало.

Ден на тишина

"Една част от онези, които се наричат христови последователи, си дават сметка за саможертвите, които правим. Неслучайно днес е ден, който е характерен с по-особено духовно състояние у хората - ден на тъга, на тишина, не само на строг. Съпреживяваме страданията, които е изпитал Исус Христос. Това е най-преломният момент в човешката история - жертвата на Христос", каза богословът доц. Иван Йовчев в студиото на "Денят ON AIR".

Изпълнени с надежда

По думите му Разпети петък, колкото и да е тъжен, е "натоварен" и с много надежда.

"Този ден е много свързан и със самото Възкресение, където вече се говори за светлина, а не за тъмнина, за радост, а не за тъга. И в този смисъл не бихме могли да разглеждаме двата дни поотделно, особено Разпети петък, напротив, те са едно цяло. Това, което е трябвало да направи Исус Христос, е да победи чрез своята смърт и да приеме онова, което ние носим като духовно наследство - страданието и смъртта - и чрез смъртта да отвори перспектива пред всички следващи поколения", допълни доц. Йовчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

"В думите "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил" има призив към творението, което сякаш е обърнало гръб на всичко онова, което той остави като свое наследство. И тогава, когато се въплъти и влезе в историята, за да разкрие своето учение в пълнота", подчерта гостът.

Попитан дали днес хората са достатъчно вярващи, той отговори: "Тези нови перспективи и предизвикателства, които съвремието предлага, малко или много отдалечават човека от духовността. Но нека човекът не забравя, че той като същество е двусъставно, то не е само плът, материя, той е най-вече дух. Той е носител на духовност и тази духовност има стремежи, тя трябва да бъде захранвана с духовна храна".

"В смъртта има и нещо хубаво, защото ако живеехме по начина, по който живеем, но бяхме безсмъртни, щяхме да сме грешници, дори престъпници. Добре, че е синхронизирано всичко това, което се е случило. Има материален стремеж към отъждествяване на живота - нещо, което се вижда, че в определени моменти се оказва изключително безсмислено", категоричен е доц. Иван Йовчев.

"Светът лежи в зло и не защото светът е създаден в зло поприще, самите хора го правят такива. Това е собственият избор на всички нас", заключи той.