КЗК тръгна да търси картели, откри системни проблеми в храните

Секторният анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) върху пазара на храните започна като стандартна проверка за картели, съгласувани практики и злоупотреба с господстващо положение.

В хода на работата обаче се стигна до значително по-сериозни изводи - установени бяха структурни проблеми, натрупвани в продължение на десетилетия.

"Да ви кажа, ние започнахме анализа с оглед на основните задачи на Комисията - да изследва дали евентуално няма картели, дали няма съгласувани практики, дали няма злоупотреба с господстващо положение. Това обаче, което започнахме да установяваме и заради което анализът стана толкова популярен, е, че тръгнахме да търсим нещо дребно, а май намерихме нещо по-едро", заяви заместник-председателят на КЗК Радослав Чолаков в ефира на "Денят ON AIR".

Системни проблеми в производството

Чолаков обясни, че става дума за системни грешки в земеделската и икономическата политика, довели до сериозно отслабване на българското производство.

Като показателен пример той посочи драстичния спад в животновъдството - от около 10 милиона овце през 80-те години до едва няколкостотин хиляди днес. 

Подобна е и ситуацията при говедовъдството, което поставя под риск производството на основни храни като мляко и сирене.

Чолаков подчерта, че голямата разлика между изкупните и крайните цени е само част от проблема.

"Органите на държавата трябва да се разглеждат в система. Няма такъв орган, който сам по себе си може да реши всичко с магическа пръчка", стана ясно от думите на заместник-председателя на КЗК пред Bulgaria ON AIR.

Пазарът на търговски вериги и горива

По отношение на търговските вериги Чолаков е категоричен, че няма данни за картелни споразумения, тъй като конкуренцията между тях е силна.

Въпреки това КЗК анализира условията, при които работят веригите в други европейски държави, с цел въвеждане на сходни практики и у нас.

По темата за цените на горивата Чолаков посочва, че глобалната ситуация - включително военни конфликти - оказва пряко влияние върху тях.

"КЗК, като орган, който защитава конкуренцията, не може да предлага мерките, които всички очакват, защото те са антипазарни. В момента мерките, които се очакват и се изискват от държавата, са антипазарни", отбеляза Чолаков.

КЗК не открива картел на пазара на горива. Като аргумент се посочва големият брой бензиностанции в страната - значително повече в сравнение с държави като Австрия.

Делът на големите вериги не е достатъчен, за да влияе върху цените на целия пазар.

КЗК има намерение да въведе по-широка дигитализация и използване на изкуствен интелект за наблюдение на пазарите. Това би позволило по-бързо откриване на нарушения и по-ефективен контрол.