От "Изправи се.БГ" подготвят да внесат нов законопроект "антиспекула". Основната цел на този проектозакон е да защити българските потребители от ценови злоупотреби по време на прехода към Eврозоната. Инициативата предвижда въвеждането на временен контрол върху цените – замразяване за период от 6 месеца преди и 6 месеца след въвеждането на еврото.
"Изчакваме конвергентния доклад и ако той е положителен, тоест е ясно, че България ще влезе в Еврозоната от 1 януари, ние сме готови. Внасяме в парламента нашия закон "6 плюс 6". Нарекохме го "антиспекула", защото целта му е да върже ръцете на търговците и да не им позволи да злоупотребяват с цените за сметка на българските граждани", заяви лидерът на "Изправи се.БГ" Мая Манолова в студиото на "Денят ON AIR".
Тя подчерта, че подобни мерки са били приложени в редица други европейски държави на прага на присъединяването им към Еврозоната. Според нея липсата на конкретни действия от страна на българските институции води до спекулативни практики, най-вече от страна на големите търговски вериги, които имат значителен икономически ресурс и влияние.
Според нея въпреки внесени законопроекти както от нейния екип, така и от Министерството на земеделието, нито един от тях не е довел до реална регулация. Подкрепата от различни парламентарни групи съществува на думи, но реалните действия често се бавят под натиск от лобистки интереси. Манолова беше категорична, че без ясна законова рамка и санкции, институции като КЗП няма да могат ефективно да овладяват спекулата при двувалутното обозначаване на цените.
"Министърът бойкотира себе си, бойкотира правителството, бойкотира волята на българските граждани и коленичи пред търговските вериги. Реално, неприемането на такова законодателство, освен че обслужва търговските вериги, поставя допълнителни подводни камъни пред евентуалното ни влизане в Еврозоната. Сигурна съм, че министъра го натискат, че натискат депутатите, че натискат правителството, но има един водораздел, в който те трябва да кажат кого обслужват – дали търговските вериги или собствените си избиратели. За кого се грижим – за печалбите на корпорациите или за това да оцеляват българските граждани", коментира Манолова пред Bulgaria ON AIR.
Тя припомни, че в Хърватия например, подобен закон е бил приет буквално седмица след граждански бойкот. В България обаче, въпреки обществения натиск, държавата все още не предприема решителни действия, което, според Манолова, е в услуга на интересите на няколко мощни икономически играчи.
Освен контрол върху цените на храните, от "Изправи се.БГ" настояват и за законодателни промени в други сектори – намаляване на банковите такси, контрол върху дейността на мобилните оператори, колекторските фирми и въвеждане на процедура за частен фалит. Според нея всички тези проблеми остават нерешени именно заради натиска от корпоративни интереси.
Очаквайте видеото с целия разговор.
Как войната в Украйна пренарежда световната енергийна карта
Защо не бива да споделяме за връзката си?
Дъщерята на Джулия Робъртс е копие на племенницата й Ема Робъртс
ВМС на САЩ губят най-мощните си тактически подводници без готов наследник
"Вторият мозък" участва в чревната перисталтика и усещането на сигнал за болка при запек
Добрата храна създава спомени
Технология в услуга на здравето: Huawei Watch Fit 5 Pro, който впечатли и лекарите
Вибриоза след контакт с морска вода – ушни и кожни инфекции, причинени от Vibrio alginolyticus
Учени: Светло бъдеще за човечеството, ако населението намалее наполовина
Астероидът Апофис няма да окаже гравитационно въздействие върху Земята
Ново проучване: Астронавтите на Марс може да не оцелеят дори със скафандри
Заради социалните мрежи: Хиляди сателити обикалят Земята
Пожарите във Франция и Испания влошиха качеството на въздуха
Доклад разкри: 13 227 са жертвите на войната в Косово
Четири жени обвиняват Джаред Лето
Двама пожарникари загинаха при гасене на огъня в Крит
Стоянов: Правителството търси МиГ-29 само за резервни части
Геополитическите сътресения удрят оперативната печалба на Lamborghini
Air France-KLM и Lufthansa са подали обвързващи оферти за 44,5% дял от португалската TAP
С над 54 млн. евро годишно повече се очаква да бъдат приходите от винетки от 2027 г.
Печалбата и приходите на Airbus засенчиха пазарните очаквания