Денят ON AIR

Всеки делник от 18:45 часа
още

Ще ни тласне ли Бюджет 2024 към Еврозоната и защо бавят пенсионната реформа?

За капаните в икономиката - коментар на Преслав Райков и Христина Христова

21.11.2023 | 23:00 Редактор: Ивета Велева

Тристранният съвет не прие Бюджет 2024 г.

"Откакто наблюдавам бюджетната процедура, винаги има напрежение и никога не е спокойно. Общественият дебат на различни нива е с надеждата да се подобри нещо. Този Бюджет 2024 има последици от бюджета от 2023 година, който беше приет юли месец тази година. Този бюджет трябва да посрещне много повишени социални разходи. Около 9 плащания се повишиха още с тазгодишния бюджет и на тази основа трябва да се правят актуализации. Особено значимо - това е за пенсиите, където сумата за пенсиите става 21,6 млрд.", каза бившият социален министър Христина Христова в студиото на "Денят ON AIR".

"Подобрява се усещането за справедливост при т.нар. "вдовишки добавки" на осигуровките на двамата съпрузи, като преживелият съпруг взима част от пенсията на починалия. Досега беше 26,6%, сега е 30% - Това е справедливо, защото това е принос на другия член на семейството" , поясни тя.

Според финансовия анализатор Преслав Райков всъщност бюджетът трябва да подкрепи влизането ни ефективно в Еврозоната и Шенгенското пространство.

"Разбира се, остават много въпросителни върху това дали не планираме икономиката прекалено оптимистично на фона на водещата се война, каквито са и основните критики. И остава другото най-притеснително, че бюджети с дефицити са оправдани в определен икономически цикъл, или в период, в който ти искаш да използваш повече, за да направиш инвестиции в определени сектори - било то да ги реформираш или да ги подкрепиш, за да могат да се развиват и след това да връщат стойност", поясни той.

Но според него не виждаме реформи, а пенсионната реформа е наложителна: "Нашата икономика е в демографски капан. Тя е зависима от около 2 млн.  души, които активно я подкрепят, създават стойност. Тази година държавата направи всичко възможно да спъне големи приходи в бюджета."

"Забраната за внос на селскостопанска продукция от Украйна беше направена без никакъв икономически анализ, беше под натиска на Министерството на земеделието и ощети бюджета с огромна сума, която не влезе в този бюджет, ощети Агенция "Митници" и Агенцията по приходите", категоричен бе той.

Христова е на мнение, че данъчната система доскоро е била нещо стабилно и всъщност до голяма степен е фактор за инвестициите.

"Държавната администрация е тази, която директно получава доходите си и се влияе стандартът ѝ и качеството ѝ на живот от приходите в бюджета. Винаги съм твърдяла, че е важно доходите на хората поне да могат да покриват инфлационните процеси. Но в нереформираните сфери е по-добре да се направят реформите. Важно е да видим какво да направим в земеделието, здравеопазването и образованието. Увеличението на заплатите ще повлияе на бизнеса, на ниско квалифицираните хора. Ако един човек е ниско квалифициран, не може да упражнява по-квалифициран труд. Как ще оправдае 20% по-висока заплата? Дали това няма да го изкара на пазара на труда, дали няма да увеличи продукцията на този работодател", попита тя.

"Синдикатите винаги ще искат повишаване - това е тяхната работа. Тяхната работа е също така и да предусещат как трябва да развият своите сектори, така че работната сила да бъде адекватна на реалностите. Защото държавата не може да се грижи за всичко и за всеки. Бизнесът е този, които създава прихода в държавата, държавата го преразпределя в администрацията и към крайните хора, които имат нужда от такова разпределение. Синдикатите, но в определени сектори, трябва да си зададат въпроса - какво правят, като подкрепа на своите членове, защото много от тези синдикати започват да вредят на своите членове с тези постоянни искания. Това изкривява пазара на труда. Много хора ще бъдат поставени пред избора да преминат в сивия сектор или да бъдат изхвърлени от пазара на труда и да бъдат демотивирани да се развиват", подчерта Райчев.

Христова припомни, че в закона се казва, че минималната заплата трябва да бъде 50% от средната работна заплата: "Само че средната работна заплата, която мери икономиката, това е брутната. А пък минималната е основната (нетна). Политиците ще обърнат внимание на това и ще вземат отношение."

Вижте целия разговор във видеото.