"Уникална ситуация, в която отдолу и отгоре искат едно и също, а не могат да се срещнат", коментира климатичните политики в Европа политологът проф.  д-р Анна Къстева в студиото на "Денят ON AIR".

"Протестиращите от улицата все още не вярват, че политиците могат да свършат тази работа. Много специфична, много уникална, заредена с напрежение и с предизвикателства ситуация", каза тя. 

Според нея 2/3 от гражданите са категорични, че на първо място като приоритет в политиките и с много преди следващите е климатът.

"Когато се говори за климатично неутрална Европа до 2050 г. всички питат откъде ще дойдат парите. Ясно е, че трябват много пари за този преход. Фондът, който ще се създаде има за цел да може да се окаже съдействие на проблемните региони. Работещите политики са тези, за които още когато се обявят приоритетите, се обявяват и парите", отбеляза Кръстева за Bulgaria ON AIR.

И допълни, че важното е, че за първи път идва комисия, която по такъв радикален начин пренарежда политиките. Парламент, който започва със спешна политика по климатичните въпроси.

свързани

Половин милион души излязоха на "Поход за климата" в Мадрид

Европейският парламент обяви извънредно положение по климата

Относно политиката на френския президент Макрон, Кръстева смята, че той се опитва да прави реформи, които не са правени десетилетия. 

"Ако той отстъпи от пенсионната реформа, която е ключова в неговата програма, всички казват, че ще настане едно политичеко безвремие до края на мандата", отбеляза политологът.

И допълни, че ако реформата не бъде започната в момента, дефицитът за страната се изчислява в много милиярди.

На въпроса на водещата за ситуацията във Великобртания проф. Кръстева каза, че изследванията показват около 10% разлика, което е доста солидна разлика. Според нея европейският фронт на острова е сериозно отслабнал. 

"Тези проценти са много съществени разлики, така че ще очакваме един ярък Brexit преди Коледа", заяви тя.

Последният въпрос, който проф. д-р Анна Кръстева коментира засегна българо-руските отношения. 

"В енергийната политика винаги се налага едно сравнение. Германия трайно, последователно и открито критикува Путин, но в същото време Северен поток върви. Успяват да съчетаят енергийния интерес с последователна и принципна политика, докато ние не успяваме да намерим този баланс", смята професорът.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК