Йотова и Гюров в спор за Русия и Украйна: Ще изпращаме ли войници и кой ще разговаря с Путин

Тази вечер в ефира на обществената телевизия се проведе първият и единствен дебат между двамата кандидати за президент, които достигнаха до балотажа на 1 ноември - Илияна Йотова и Андрей Гюров.

Какво се случи на първия тур на 25 октомври

"Ниската избирателна активност е следствие на това, че през цялата кампания хората бяха плашени с война и измислени врагове. България може и заслужава много повече. Президентът може да направи много да събере около една маса младите ора, предприемачите, учените и да ги обедини около проблемите. Може да има противотежест на една партия, която се самозабравя", заяви Гюров.

Йотова благодари на всички гласували на 25 октомври и ги призова да го направят отново на 1 ноември.

"Очаквам в неделя да бъдат много повече. Президентската институция от много време свири мелодии, които хората очакват и харесват", подчерта тя.

От коя партия двамата очакват политическа подкрепа

"Ние сме ясни и прозрачни. Зад моята кандидатура и тази на г-н Вълчев застана "Прогресивна България", БСП, ВМРО, НДСВ, партията на д-р Дертлиев. Разбира се, много широк инициативен комитет. Винаги сме работили заедно за България. Част от формациите, които подкрепят Гюров, получиха подкрепата на ДПС и Пеевски", каза Йотова.

"Аз и г-н Кандев решихме кандидатурата да бъде на граждански принцип. Да няма обвързани политически фигури. В това се припознават българските граждани. Виждаме огромна загуба на гласове от парламентарните избори досега. Никога не сме търсили подкрепа от партийни централи и лидери", посочи Гюров.

Външната политика на България

"Когато не сме голяма сила, трябва да разчитаме, че правилата важат еднакво и границите не се променят със сила. Това е нашата застраховка. Ако се съгласим да бъдат преместени границите, това ще означава, че нито една друга държава няма да бъде сигурна за своята териториална цялост. Трябва да работим със съюзници. Когато сме 1 срещу 26, нашият глас не е силен", коментира Гюров.

"Не приемам простия принцип, че не сме голяма сила. Нашият глас е равен на всички останали държави в ЕС. В Конституцията пише, че президентът представлява Република България в международните отношения. Много е важно да изряза категорична и аргументирана политика през националния интерес на страната. Днес колкото си по-убедителен в това, което казваш, можеш много лесно да намериш съюзници и да променяш политики", посочи Йотова.

Инцидентите с атакувани кораби в Черно море

"През ООН поставих тежкия въпрос за безопасното корабоплаване в Черно море. От тези пътища до голяма степен зависи продоволствената сигурност на поне още два континента. Застраховките растат и все по-малко компании искат да използват трасетата. В България политическите партии зад Гюров казаха, че това е банална тема и това беше опровергано с атаките в Черно море. Свикахме КСНС. Потърсихме и получихме помощта на нашите партньори от ЕС и НАТО. България, Турция и Румъния описват това трасе. Предлагам да има мораториум върху бойните действи в Черно море в България, Турция, Румъния, Грузия, Украйна и Русия", заяви Йотова.

Гюров изтъкна, че резолюцията на ООН предвижда да се прекратят бойните действия.

"Ако тези неща работеха, щяхме да имамем по-добра сигурност в Черно море. Мълчанието не е отбрана. Трябваше първо да се назове опасността и да се присъединим към системите за сигурност в ЕС. Събиране на КСНС прекалено късно, той дойде без конкретни решения и цели. Снишаване не води до повишаване на сигурността", отвърна той.

По думите му не трябва да стоим отстрани и трябва да сме в стаята на ЕС, когато решенията се създават.

Йотова отвърна, че няма резолюция от Общото събрание на ООН.

Сигурността на България и стремежът към мир в Украйна

"Европа в момента е изтикана от целия процес за постигане на мира в Украйна. Участвали сме в изработването на всички документи във всички формати, в които участваме. Вашата теза е за временно прекратяване на военните действия. Имаме нужда от истинско споразумение за мир в Европа, как да се прекрати тази война. Няма как да изключите Русия като страна. Коя защита от дронове имате предвид", настоя тя.

"Имам предвид Drone Edgeна НАТО, където България отказа да се включи", отвърна Гюров.

"Това е абсолютно невярно, правителството подаде документите за участие в тази програма. Имаше изявление колко ще струва на България, въпреки това записахме участие. Има още много други системи, в които участваме - като системата IRIS-Т", заяви Йотова.

Гюров смята, че трябва да участваме в развитието на системи, тъй като технологиите и войната се променят всеки ден.

Избираме ли на балотажа между войната и мира?

"Какво значи война или мир? Русия е тази държава, която трябва да спре агресията, за да се премине към договаряне на примирие. От нея като агресор идват заплахите към България и цяла Европа. Докато не можем да посочим тази заплаха, няма как да се подготвим да бъдем защитени от нея", отбеляза Гюров.

Според него не трябва да сме разделени като общество на войнолюбци и миролюбци.

Йотова зае позиция, че мирът не може да дойде чрез сила. 

"Мир може да дойде само чрез преговори. Наливането на повече средства в Украйна, наливането на нови оръжия - това води до гибелта на много невинни хора от двете страни, до много разрушения. Няма как да накараш една страна да седне на масата за преговори само с ултиматуми. Войната в Украйна не започна 2022 г. Тя започна още 2013-2014 г. Имаше много бламирани проекти за мир", обясни тя.

"Страни като Норвегия и Финландия тръгнаха да преговарят с Путин, защото знаят, че това е единственият начин войната да бъде прекратена. Войната на изтощение е път заникъде", каза още Йотова.

"Става въпрос за това ние да имаме защитни механизми за възпиране. Само тогава агресорът ще спре своите действия. Вие опитахте ли да говорите с Путин?", попита Гюров.

Споразумението между България и Украйна

"Това ще стане с мандат на държавата. Вие отидохте в Киев и подписахте споразумение 20 дни преди да престанете да бъдете служебен премиер, с който накарахте държавата да поема за 10 години определени ангажименти. Поехте ангажимент да предадем на укранците реакторите от "Белене", България да участва в коалицията на желаещите - български войници в Украйна. Защо не попитахте Народното събрание", обвини го Йотова.

Според Гюров Черно море е станало по-несигурно от Персийския залив заради политиката на снишаване, а страната ни се намира в безпрецедентна ситуация.

"Споразумението е една врата, която може да се отвори - към развиване на нашата отбранителна индустрия. Договорът с "Боташ", подписан за 13 години, е една врата, която не може да се затвори. Ще докара до фалит "Булгаргаз", даде пример той.

"Боташ" стана, защото Асен Василев и Кирил Петков за една нощ прекъснаха доставките на руска газ за България. "Боташ" тепърва ще бъде полезен на държавата", увери Йотова.

Гюров не се съгласи и посочи, че "Газпром" е спрял доставките на газ.

Според него е лъжа, че в споразумението с Украйна има поети ангажименти.

"Това е рамково споразумение, на базата на което може да бъдат подписани договори. Никъде не се предвижда български войници да отидат в Украйна. Предвижда се български компании да участват във възстановяването на Украйна след постигане на мир", разясни Гюров.

Съюзнически сили в България

"България спазва всички поети ангажименти към НАТО. Коалицията на желаещите се занимава в момента с обучение на войници от страните в нея като мироопазващи сили в Украйна и влиза в страната след мира", отговори Йотова и увери, че български войници няма да бъдат изпратени в Украйна.

"Част сме от най-силния отбранителен съюз и това включва присъствието на съюзнически страни в България. Никога български войници няма да отидат в Украйна", изтъкна Гюров и апелира да спрат спекулациите за изпращане на български войници в Украйна.

По думите му участието на страната ни в Коалицията на желаещите отваря вратите на български фирми във възстановяването на Украйна.

Гюров смята, че България започва да изпада в изолация заради опасността за маршрутите в Черно море.

Политиката на България спрямо Северна Македония

"Отдавна отношенията ни с РСМ не са двустранни. Европейските институции стриктно следят критериите, за да върви този процес. Нищо не се е подобрило от момента на подписване на споразумението. Ще настояваме европейските политики да бъдат изпълнени. Скопие прави опити да слага настрана определени протоколи, но аз няма да отстъпя и сантиметър. Кирил Петков щеше да предаде българската позиция. Състоя се спешна среща при Румен Радев, който осуети тази възможност. Това, което правехте, беше равносилно на национално предателство", коментира Йотова.

"Интересно е да проследим как се променя позицията на президентската институция преди и след Френското предложение. Успяхме да защитим интереса на българските граждани. Постфактум всички партии подкрепят безапелационно и казват, че това е добро решение за България. Госпожо Йотова, кога сме искрени", отвърна Гюров.

Снимка: БГНЕС