"Злокачествен тумор на демокрацията": Политолози за ниската избирателна активност

Очаквано ниска избирателна активност, липса на съдържателен дебат и кампания, доминирана от скандали и компромати. Така политолозите д-р Христо Панчугoв и д-р Милен Желев коментираха хода на президентската кампания и нагласите на избирателите в изборното студио на Bulgaria ON AIR - "Изборите нова глава".

Ниска активност и вяла кампания

"Очаквано ниска избирателна активност. Това, което се наблюдава към този момент, е провеждането на едни сравнително лесни избори - говорим за проста бюлетина с прост протокол. За пореден път основното, което доминира в нагласите на избирателите, не е свързано със сигурността на технологиите, а с това дали са модерни, или не", заяви д-р Панчугoв.

По думите му предизборната кампания се отличава с липса на активност и съдържателни послания, които да ангажират избирателите.

"Компроматната война не е нещо ново в българския политически живот", посочи д-р Желев.

Според него кампанията е лишена от същински политически разговор и конкретни предложения, които да очертаят визията на кандидатите за бъдещето на страната.

Липса на дебат за правомощията на президента

Д-р Желев отбеляза, че по време на кампанията не е имало достатъчно разговори за реалните правомощия на държавния глава и инструментите, с които разполага президентската институция.

"Не чухме нищо за референдуми, укази, право на вето. Масово нагласите сред кандидатите са да се опитат да вдъхновят българския гласоподавател за каква България мечтае, но това е прост и евтин популизъм", коментира д-р Желев.

Според д-р Панчугoв към момента се наблюдава сблъсък между твърдите електорални ядра, които стоят зад основните кандидатури. Той постави и въпроса доколко е реалистично президентската институция да претендира, че представлява всички граждани.

"Очевидно към този момент виждаме сблъсък на твърдите ядра, които стоят около основните кандидатури. Президентската институция отдавна претендира да има функцията да представлява всички, но това не може да бъде. Разговорът не може да спира около това "аз ще обединя нацията", а трябва да стане ясно - около какво", заяви д-р Панчугoв.

Бягството от дебат

Липсата на съдържателен политически разговор е сред причините за разочарованието на част от гражданите, смята д-р Желев. Според него кандидатите не са успели да представят достатъчно ясни позиции по ключови въпроси.

Д-р Панчугoв също обърна внимание на разминаването между традиционната активност на президентските избори и настоящите нагласи на избирателите.

"Избирателната активност на президентски избори в България е традиционно над 40%. Това, което наблюдаваме сега, е отказ българските граждани да припознаят възможността тези президентски избори да им носят някакво представителство", заяви той.

По думите му политиците не смятат за необходимо да водят пълноценен разговор с гражданите и продължават да разчитат на познати тактики и внушения, вместо да представят ясни аргументи и политически идеи.

Скандалите и компроматите засилват разочарованието

Д-р Желев посочи, че скандалите и компроматите могат да отблъснат значителна част от избирателите, особено когато не са придружени от смислен дебат за бъдещето на страната.

"Естествено е голяма част от българските гласоподаватели да бъдат погнусени от скандали и компромати поради липсата на смислен дебат. Ако някой не може да си избере кандидат, за когото да гласува, има квадратче в бюлетината с опция "Не подкрепям никого", коментира още политологът.

Той определи ниската избирателна активност още на първия тур като сериозен проблем за демократичния процес.

"Ниската активност на първи тур е злокачествен тумор на българската демокрация", подчерта д-р Желев.

Какво ще бъде бъдещето на политическите преговори

Според д-р Панчугoв остава отворен въпросът около какви идеи и приоритети ще се водят бъдещите политически преговори. По думите му кампанията не е дала достатъчно ясна представа за позициите на кандидатите в политическото пространство.

"Големият въпрос е около какво ще се случат големите промени, защото до този момент не видяхме адекватен разговор за това кой и къде стои в политическото пространство. В този смисъл остава отворен въпросът около какво ще се въртят преговорите - дали ще видим търговия с влияние, или вече ще видим опит за формулиране на алтернативен възглед за това как се променя българската политика", коментира още политологът.

Той добави, че досега Илияна Йотова е правила всичко възможно да заобикаля разговора за своите виждания във вътрешната и външната политика.

По думите му президентската институция има съществено влияние върху формирането на обществения дневен ред, а политическата битка вече е насочена към нагласите и убежденията на гражданите.

В заключение д-р Желев подчерта необходимостта кандидатите да заемат ясни позиции по основните политически въпроси, включително по външната политика.

"Трябва да има ясно изразени позиции. Външна политика, която е биполярна и малко шизофренична, не работи добре", добави той.