Експерти: Координационното звено няма да реши проблема с купения вот

Създаването на ново съвместно звено между прокуратурата, МВР и ДАНС срещу купуването на гласове отново поставя въпроса дали институциите могат реално да противодействат на този дългогодишен проблем.

"Звеното е една традиционна практика, може би повече от 10 години се прави. Само по себе си то не гарантира нищо, то е просто една установена практика. Когато институциите са в по-близки и приятелски отношения, може да се очаква да има евентуално някакви по-високи резултати от съвместната им работа. Случаят обаче не е такъв, тъй като и с прокуратурата очевидно има противодействие между правителството и прокуратурата, а между правителството и ДАНС поискаха някаква форма да сменят председателя, така че не мисля, че ще могат да очакват особена подкрепа", коментира бившият заместник-министър на МВР Филип Гунев в студиото на "Денят ON AIR".

Той все пак допуска, че МВР може да демонстрира по-висока активност като част от усилията си.

Скептицизъм въпреки координацията

"Трябва да има някаква формална координация. Сега колко ефективно си партнират е друга тема. Трябва да кажа, че дори по времето, когато са били в приятелски отношения всички институции, пак чудеса не сме видели. Така че ние си имаме един изграден скептицизъм и съответно се надяваме на малко по-добра ситуация в сравнение с, бих казал, доста неприятните гледки, които имахме в Пазарджик", каза експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов пред Bulgaria ON AIR.

Разговорът се насочи към по-дълбоките причини за изборните нарушения.

Гунев направи разграничение между техническите мерки като камери, машини или организация на секциите и по-сериозните проблеми като корпоративния вот и влиянието в малките населени места.

"Те са важни, но за мен те нямат никакво отношение към този корпоративен вот или модела в малките села, където кметовете упражняват неформално влияние и които не се влияят от никакви такива мерки", заяви Гунев.

Безлов допълни, че докато мерките могат частично да ограничат директното купуване на гласове, корпоративният натиск от работодатели и местни зависимости остава далеч по-труден за контрол, тъй като е свързан с икономически интереси.

Като допълнителен проблем Безлов очерта влошаването на качеството на секционните комисии.

Според него все по-трудно се намират достатъчно подготвени хора, което води до грешки и съмнения в изборния процес.

Кадровите промени и политическите рискове

Темата за честността на изборите неизбежно доведе до кадровите промени в МВР. 

Гунев посочи, че смяната на областни директори в някои случаи може да подобри ситуацията, особено когато става дума за фигури със съмнения за политически зависимости.

"Правителството в случая не направи някакъв анализ. Те просто решиха, че ще сложат свои хора, защото нямат време да оценяват работата на никого. При един такъв подход ти рискуваш естествено да смениш смислени и качествени хора с други, при които единственият критерий, както министърът каза, е "хора, на които вярваме". Той не казва, че основният критерий е някаква експертиза.", посочи Гунев.

Безлов разгледа проблема по-широко - като системен.

"Едно от нещата, които е различно, спрямо в армията - вие не можете така да разместите професионални ръководства. Имате си там критерии, по които той расте, години, спрямо които расте, и не може бившият ти подчинен да ти стане началник. Докато в МВР имате огромно количество министри. И всеки, който идва, започва да сменя и да слага някакви хора от неговия отбор. И в следващия момент друг ги изхвърля всичките тези", коментира Безлов.

Казусът "Петрохан" и дефицитът на доверие

По отношение на конкретни разследвания, като случая „Петрохан“, Гунев отбеляза, че прокуратурата контролира информацията и няма стимул да я споделя активно.

Това създавало напрежение и позволявало всяко действие на МВР да бъде интерпретирано политически. Той не очаква бързи резултати, особено в предизборен контекст.

Безлов представи малко по-различна гледна точка. Според него основният проблем бил липсата на обществено доверие - дори при разкриване на факти обществото оставало разделено и скептично. 

Затова той предложи търсене на външна експертиза, включително международни специалисти, като начин за "внос на доверие" в чувствителни разследвания.