Как старите български обичаи оцеляват в XXI век

Българските обичаи не са застинали във времето – те са живи, променят се и се приспособяват към начина, по който живеем днес. Това обясни културният антрополог д-р Росен Гацин в съботното издание на предаването "България сутрин".

По думите му представата, че един празник трябва да се изпълнява точно както преди столетия, за да бъде автентичен, трудно може да бъде приложена днес.

Той даде пример с момите, които някога са ставали сутрин, за да събират мълчана вода.

"Къде са тези моми вече? И къде е тази мълчана вода? Този формат, за който се говори дори по медиите, той не съществува."

Традициите се променят заедно с нас

Според антрополога едни от най-устойчивите стари ритуали са тези, свързани с човешкия живот – раждането, сватбата и смъртта.

Част от тях продължават да се спазват и днес, макар предметите и начинът, по който се изпълняват, да са различни.

Гацин даде пример с погачата за 40-ия ден след раждането на дете. Ритуалът продължава да съществува, но някои от нещата, които някога са имали конкретна символика и са били изработвани в семейството, днес просто може да бъдат закупени онлайн.

Някога обаче атрибутите са имали съвсем различна символика и начин на изработка. 

"А сега се поръчва по куриер", подчерта културният антрополог в ефира на Bulgaria ON AIR.

Езичество и християнство се преплитат

Много от традициите, които днес възприемаме като християнски, всъщност носят много по-стар езически пласт. Гацин посочи оброчните кръстове и жертвоприношенията около Илинден, свързани с желанието реколтата да бъде предпазена от градушки.

"Това е едно преплитане между християнство и езичество. Но няма защо да има конфликт между двата полюса. Добра е симбиозата", обясни антропологът.

Според него практически няма изцяло нови ритуали – в съвременните обичаи почти винаги може да бъде открита нишка, която води към старите вярвания.

Именно способността им да се променят е една от причините те да продължават да съществуват и днес.