Екранна зависимост при децата: Защо забраните не работят и какво пропускат родителите

От 5 до 6 часа дневно онлайн и на телефона е критичната граница, над която рискът от развитие на депресия и тревожност при децата нараства лавинообразно. Всяко десето дете е дигитално зависимо. 

"Много е важно да обърнем внимание на това защо децата седят онлайн, преди да говорим за дигиталната зависимост като цяло, защото тя не е просто част. Т.е. едно дете може да седи повече време на телефона или на компютъра, но това да не означава задължително зависимост", каза клиничният психолог и терапевт Стефания Габровска за неделното издание на "България сутрин".

Кога говорим за дигитална зависимост

"Разглеждаме зависимостта като такава, когато тя започва да измества важни неща от живота на детето, като съня, социалните контакти, когато имаме симптоми като абстиненция, т.е. детето изпитва завишена тревожност и непоносимост към това да бъде далеч от тези дигитални среди или екрани, каквото ползва. По-скоро тази зависимост при децата се формира, когато те търсят нещо друго там - нещо, което не им достига в офлайн живота, те го търсят онлайн", допълни тя в ефира на Bulgaria ON AIR.

Ранното детство и влиянието на екраните

Проучванията показват, че под 2-годишна възраст децата не учат и не взимат нищо от екраните и дигиталните устройства. Най-важен е контактът с живия човек.

"Децата се учат, като имитират, повтарят, което вече има значение и след това. За това колко родителите ползват каквито и да е екрани, телефони, компютри вкъщи и как децата го наблюдават това нещо и го нормализират. Много е важно родителите да имат лична хигиена с електрониката и онлайн средите", подчерта Габровска.

"Оттам насетне над 2-годишна възраст, между 2 и 5, може би по един час на ден и то подходящо съдържание. Това може да са детски приказки, музика, игри, но е хубаво тези да са свързани с обща активност - да има възрастен, с който това нещо да се обсъжда или да се играе, или да се прави заедно", поясни терапевтът.

По думите ѝ идеята е детето да не стига дотам да търси да задоволява нуждите си онлайн и да има повече социални контакти с негови връстници.

Балансът между технологиите и реалния живот

"Ние живеем в много технологично време, което няма да спре да се развива, няма как да се откъснем от технологиите. Въпросът е да се научим да живеем с тях по здрав за нас начин. Там идва и отговорността на нас, възрастните или хората с деца - да показваме на нашите деца как да ги ползват тези технологии, но по начин, който да не нарушава личния им живот и всичко останало", категорична е Стефания Габровска. 

Тя поясни, че забраните сами по себе си не работят добре, защото правят нещата още по-привлекателни за децата.

Как да се поставят здравословни граници

"Идеята е да им обясним какви са, зависи от възрастта, но да обясним какви са рисковете, защо това е полезно или не, защо го правим по един час или по час и половина, защо гледаме само филм, а не пет например в един и същи ден. Но може би това, за което се стига най-голям консенсус от много проучвания върху този проблем, е - със сигурност един час преди лягане никаква електроника. Това се отнася и за възрастните между другото, и за нас е добре, най-вече за децата. И да не се ползват никакви екрани, докато се яде", коментира още гостът.

"Идеята е да има баланс. Това, което родителите могат да направят, е сами да дадат пример. Когато те го ползват ограничено, детето копира, особено в ранната възраст. Другото е свързването - да обръщаме повече внимание на това дете, да правим повече неща с него заедно, за да му е по-интересно да бъде с нас, отколкото на екрана. Ще има дни и моменти, в които ще е на екрана повече и такива, в които изобщо няма да бъде", каза Габровска.

От думите ѝ стана ясно, че особено уязвими са деца и тийнейджъри, където мозъкът още не се е развил изцяло.

Снимка: Magnific