Прекомерното използване на телефони и дигитални устройства от децата не е въпрос, който може да бъде решен само от родители или училища, а изисква общи усилия на институции и експерти.
Това коментира чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация "Съвет за мозъчно здраве".
Той посочи, че постепенно се оформя международен консенсус относно препоръчителното време пред екран за различните възрастови групи.
Според експертните препоръки деца до 5-годишна възраст не бива да използват подобни устройства, а между 5 и 12 години времето пред екран следва да бъде ограничено до около един, максимум два часа дневно.
Технологиите са неизбежни, но употребата е ключова
Според него проблемът не е в самите устройства.
"Никой не говори за спиране на ползването им. Това е реален прозорец към света", посочва той.
Рисковете идват от прекомерното време пред екрана и неподходящото съдържание, особено бързото видео, което постоянно сменя стимулите.
"Мисля, че всеки е притеснен от това, че децата могат да имат достъп до некачествено, да не говорим за вредно или опасно съдържание", казва проф. Габровски.
Влияние върху мозъка и психиката
По думите му вече има достатъчно научни данни, че прекомерната употреба е свързана с тревожност, депресивност и проблеми с концентрацията.
"Това променя биохимията и начина, по който работи мозъкът", предупреждава той, като обяснява, че бързото съдържание затруднява задържането на внимание и задълбоченото мислене.
Препоръки за време пред екран
Оформя се международен консенсус: без дигитални устройства до 5-годишна възраст и ограничение до около 1-2 часа дневно за деца до 12 години.
В същото време не всяка употреба е еднакво вредна.
"Ако едно дете чете книга повече от един час на ден на мобилното си устройство, това не може да бъде вредно", отбелязва той пред БГНЕС.
Според проф. Габровски обществото все още не обръща достатъчно внимание на мозъчните заболявания, за разлика от други медицински области.
Национален план за мозъчните заболявания
Вече е изготвен проект за национален план, внесен в здравното министерство. Той обхваща основни направления като травми, инсулти, невроонкология, множествена склероза и психични разстройства.
"Направена е една рамка, в която според нас трябва да се работи в бъдеще", посочва проф. Габровски.
"Мозъкът е органът, който ни прави това, което сме", казва той, като подчерта нуждата обществото да обръща много по-голямо внимание на мозъчното здраве.
Снимка: Magnific
Видео: БГНЕС
Рейтингът на одобрение за Федоров скача и изпреварва този на Зеленски
Али Юзеир: Загубата може да те научи повече от победата
Мъж заплю унгарския премиер Петер Мадяр на гара в Будапеща
33 000 души на година губим заради мозъчни заболявания
Нова ваксина срещу фентанил може да защити от опасни синтетични вещества
Д-р Елена Домусчиева: Хроничната венозна болест не бива да се подценява
ЕМА одобри първото лечение за невроповеденчески симптоми при синдром на Рет
Учени: Това е минималният размер на планетите, способни да поддържат живот
На Слънцето се случи най-мощното изригване от две седмици насам
„Джеймс Уеб“ откри изненадващо зряла галактика в ранната Вселена
Древно съкровище бе открито под статуя на Буда в Тайланд
Какво ще е времето утре?
Черно море пусна билетите за дербито в продажба
Шведски турист изпотроши с пожарогасител панорамна врата на хотел край Варна
Правителственият кораб на Тодор Живков се превръща в изкуствен риф за водолази
Готвят модернизация на Зоопаркa във Варна
SOFIX отчете спад в сряда, но се задържа над нивото от 1260 пункта
Samsung представи новите Galaxy Watch Ultra2 и Watch9
Ryanair: Няма недостиг на гориво и не е имало
Време ли е за възстановяване на криптопазара? Трейдърите изглежда мислят така