Прекомерното използване на телефони и дигитални устройства от децата не е въпрос, който може да бъде решен само от родители или училища, а изисква общи усилия на институции и експерти.
Това коментира чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация "Съвет за мозъчно здраве".
Той посочи, че постепенно се оформя международен консенсус относно препоръчителното време пред екран за различните възрастови групи.
Според експертните препоръки деца до 5-годишна възраст не бива да използват подобни устройства, а между 5 и 12 години времето пред екран следва да бъде ограничено до около един, максимум два часа дневно.
Технологиите са неизбежни, но употребата е ключова
Според него проблемът не е в самите устройства.
"Никой не говори за спиране на ползването им. Това е реален прозорец към света", посочва той.
Рисковете идват от прекомерното време пред екрана и неподходящото съдържание, особено бързото видео, което постоянно сменя стимулите.
"Мисля, че всеки е притеснен от това, че децата могат да имат достъп до некачествено, да не говорим за вредно или опасно съдържание", казва проф. Габровски.
Влияние върху мозъка и психиката
По думите му вече има достатъчно научни данни, че прекомерната употреба е свързана с тревожност, депресивност и проблеми с концентрацията.
"Това променя биохимията и начина, по който работи мозъкът", предупреждава той, като обяснява, че бързото съдържание затруднява задържането на внимание и задълбоченото мислене.
Препоръки за време пред екран
Оформя се международен консенсус: без дигитални устройства до 5-годишна възраст и ограничение до около 1-2 часа дневно за деца до 12 години.
В същото време не всяка употреба е еднакво вредна.
"Ако едно дете чете книга повече от един час на ден на мобилното си устройство, това не може да бъде вредно", отбелязва той пред БГНЕС.
Според проф. Габровски обществото все още не обръща достатъчно внимание на мозъчните заболявания, за разлика от други медицински области.
Национален план за мозъчните заболявания
Вече е изготвен проект за национален план, внесен в здравното министерство. Той обхваща основни направления като травми, инсулти, невроонкология, множествена склероза и психични разстройства.
"Направена е една рамка, в която според нас трябва да се работи в бъдеще", посочва проф. Габровски.
"Мозъкът е органът, който ни прави това, което сме", казва той, като подчерта нуждата обществото да обръща много по-голямо внимание на мозъчното здраве.
Снимка: Magnific
Видео: БГНЕС
ЕС готви нови правила за Airbnb и вторите жилища заради скъпите имоти
Казали, че нямат нищо за деклариране, митничарите открили над 125 000 цигари
Ресторатнтьорите скочиха на Пеканов за "свалянето на цените"
Росен Божинов коментира припадъка на терена
Бактериални инфекции еризипел и целулит – как да ги различим?
Сърдечна катетеризация – ценен диагностичен метод в кардиологията
Рецидивиращи вагинални инфекции – защо понякога лечението не работи?
Д-р Гончаров: Подготовката за новата учебна година не се свежда до курс с витамини
Телескопът „Пандора“ започна своята научна мисия: Търси вода на екзопланети
Възможно ли е да спечели битката срещу рака?
Невронна мрежа помага на астрономи в търсенето на редки горещи звезди
Сондите „Вояджър“ преминаха през плазмена стена в края на Слънчевата система
Салатата от домати и краставици е най-важна за българина
Костадинов: Поздравявам нашите европейски съюзници от "Алтернатива за Германия" за огромната победа
Керемедчиев: Няма пробив в Москва, но санкциите са на масата
Контролът на средната скорост вече дава резултат
„Поетите и Жената“ гостува днес във Варна
В Джаксън Хол централните банкери от цял свят надникнаха в антиутопичното AI бъдеще
Ръстът на българската икономика се забавя до 2,8% през второто тримесечие
Германското промишлено производство неочаквано отбеляза най-големия си спад от близо година
Петролът продължава да поскъпва след ударите срещу кораби на САЩ и Иран*