Прекомерното използване на телефони и дигитални устройства от децата не е въпрос, който може да бъде решен само от родители или училища, а изисква общи усилия на институции и експерти.
Това коментира чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация "Съвет за мозъчно здраве".
Той посочи, че постепенно се оформя международен консенсус относно препоръчителното време пред екран за различните възрастови групи.
Според експертните препоръки деца до 5-годишна възраст не бива да използват подобни устройства, а между 5 и 12 години времето пред екран следва да бъде ограничено до около един, максимум два часа дневно.
Технологиите са неизбежни, но употребата е ключова
Според него проблемът не е в самите устройства.
"Никой не говори за спиране на ползването им. Това е реален прозорец към света", посочва той.
Рисковете идват от прекомерното време пред екрана и неподходящото съдържание, особено бързото видео, което постоянно сменя стимулите.
"Мисля, че всеки е притеснен от това, че децата могат да имат достъп до некачествено, да не говорим за вредно или опасно съдържание", казва проф. Габровски.
Влияние върху мозъка и психиката
По думите му вече има достатъчно научни данни, че прекомерната употреба е свързана с тревожност, депресивност и проблеми с концентрацията.
"Това променя биохимията и начина, по който работи мозъкът", предупреждава той, като обяснява, че бързото съдържание затруднява задържането на внимание и задълбоченото мислене.
Препоръки за време пред екран
Оформя се международен консенсус: без дигитални устройства до 5-годишна възраст и ограничение до около 1-2 часа дневно за деца до 12 години.
В същото време не всяка употреба е еднакво вредна.
"Ако едно дете чете книга повече от един час на ден на мобилното си устройство, това не може да бъде вредно", отбелязва той пред БГНЕС.
Според проф. Габровски обществото все още не обръща достатъчно внимание на мозъчните заболявания, за разлика от други медицински области.
Национален план за мозъчните заболявания
Вече е изготвен проект за национален план, внесен в здравното министерство. Той обхваща основни направления като травми, инсулти, невроонкология, множествена склероза и психични разстройства.
"Направена е една рамка, в която според нас трябва да се работи в бъдеще", посочва проф. Габровски.
"Мозъкът е органът, който ни прави това, което сме", казва той, като подчерта нуждата обществото да обръща много по-голямо внимание на мозъчното здраве.
Снимка: Magnific
Видео: БГНЕС
Полицията задържа 26-годишен за убийството на жена
Гръмна газова бутилка в блок в столичния "Младост"
НАТО започна сухопътни операции във Финландия и Швеция
Бутнаха оградата на спорния строеж в Баба Алино
Нарушената мозъчна пластичност при аутизъм може да е обратима
Кои лекарства за кръвно се понасят по-добре според нов анализ
Таргетна терапия удължава живота при платинум-резистентен рак на яйчниците
Как да се предпазим от хепатит A по време на почивка?
Артемида II: НАСА анализира данните от историческата мисия около Луната
Учени от Кеймбридж създадоха първата ваксина с помощта на изкуствен интелект
Откриха „изгубен свят“ на 1500 м височина със светещ паяк и пеперуда с „птичи пера“
Учени създадоха нов биологичен часовник: Измерва оставащото време на организма
Туристическият бранш търси нови решения за справяне с недостига на кадри
Зеленски пристига за важна среща в Лондон
Абровски в Баба Алино: За първи път държавата влиза в ролята си
Експлозия в квартал "Младост" в София, има ранен
Убийство разтърси Сливенско
Росен Христов: Проблемът на договора с "Боташ" е, че той не се използва
САЩ искат да пренасочат ирански активи за възстановяването на съюзници от Персийския залив
AI ботовете идват, а младите ги освиркват, вместо да ги аплодират
Историята сочи, че златото ще поевтинее още, но дали нови фактори не диктуват посоката?