"Зид": Историята на Радослав Бимбалов за идентичността и отчуждението

В свят, в който всеки се чувства все по-отдалечен от инакомислещите, Радослав Бимбалов се завръща с роман за абсурда на крайното разделение - "Зид".

"Това е начинът да илюстрирам разделението в обществата ни. Все по-радикално се разделяме. В тази книга, в един балкански град, понеже са ужасно разделени хората на тема кои са, решават да издигнат по средата на града един тухлен зид", разказа авторът в неделното издание на "България сутрин".

Страхът от различните и животът в "балони"

Смесването на култури, религии, нрави и сериозната криза на идентичността започва да прераства в изостряне на мненията на хората, които живеят на едно място, според него.

"В моята книга е доста по-различно, защото говорим за хомогенна общност - хора, които биват разделени без да имат предизвикателствата, които имаме ние в реалния свят. Всеки един от нас осъзнава колко все по-силно се затваря в собствените си стени, изградени от страх - от различните, от другото мнение, от истината. В тези малки наши обществени балони се ограждаме с хора, които ни казват, че сме прави. И убедеността в собствените ни мисли е измамна. Така все по-малко разбираме себе си и приемаме една идеалистична представа", коментира Бимбалов за Bulgaria ON AIR.

Пандемията като катализатор на разделението

По думите му при Ковид пандемията започва да се усеща драматично разделението - ваксъри и антиваксъри.

"В книгата дори хората забравят какви са били и какво е от другата страна на зида. Това е заложено в нас - да се идентифицираме през идеите, които ни обединяват. В книгата ясно съм описал, че хората от двете страни на зида са еднакви. Първата крачка е да осъзнаем, че сме еднакви с останалите. Това, което ще ни спаси, е любопитството на идните поколения. И досега съществуват градове, които са разделени със зид. Най-страшни са зидовете, които ние сами строим. Властта е наш продукт - ние я избираме", изтъкна гостът.

Политика, образование и липсата на дългосрочна визия

Ролята на партиите е да ни разделят, защото по този начин ни управляват, а ние като общество нямаме общи цели, които да ни обединяват, категоричен е Бимбалов.

"Не мислим дългосрочно - когато говорим за образование, трябва да гледаме поне в 10-годишен хоризонт. Да видим какво поколение ще произведем тогава. Липсата на тази перспектива не дава възможност на образованието да се модернизира. Децата са много по-развити от образователната система. Дълги години у нас се налага идеята, че за да си преуспял, трябва да не са те хванали, че за да си красив, трябва да си в определени пропорции. Хората, които излъчваме като наши представители извън България, не владеят добър език. От там идва опасността - и в политиката, и в обществото", каза още авторът.