Яна Маринова: Израснах на улицата, но не спрях да вярвам в себе си

Кариерата ми започна с режисьор, с когото работя в момента. Той дълго време не беше в България. Аз отидох на кастинг за масовка и той излезе в коридора, където се бяхме наредили, погледна ме и ме попита: "Монолог?", а аз го попитах дали иска да му разкажа виц. Така дойде и първата ми роля в "Хотел България".

Това каза актрисата Яна Маринова в рубриката "Вдъхновителите" на Мария Константинова.

Поддържаща роля на Аня Пенчева

"Не очаквах, исках да видя какво е на снимачна площадка, исках да видя дали ще ме вземат. Взеха ме за поддържаща роля на Аня Пенчева, Веселин Калановски, Елена Петрова", допълни тя в ефира на Bulgaria ON AIR.

"Почувствах се като във вкъщи. Заради това се получи и на кастинга, защото са неща, които са близки до мен. Вече имах и опит с камера, защото участвах като каскадьор в различни американски продукции. Знаех какво се прави пред камера, така че не е било нещо, с което да се почувствам извън тази общност. В момента, в който влязох, почувствах хората като семейство. В момента, в който попаднах в продукция, знаех към какво се стремя", коментира актрисата в ефира на Bulgaria ON AIR.

По пътя си тя мечтае за големите роли, но и не спира да вярва в себе си.

"Независимо, че не съм учила, аз съм израснала по театри, опери. Майка ми беше учителка по български и литература, социолог, психолог, също така като се връщахме от театрална постановка и тя ми казваше да изиграя определена роля. Правехме етюди вкъщи. А от Стефан Данаилов научих много неща, той беше и за мен все още е много колоритна личност, невероятен професионалист. Той носеше това ниво на актьорите, на които аз гледах интервютата и се учех от тях", сподели актрисата.

Очи в очи със Стефан Данаилов

Попитана за какво му е искала съвети, Маринова отговори: "Честно казано, за лични неща. Защото другото е егоцентризъм. Ако позволяваш на някой много да ти диктува, ставаш слаб. Георги Кадурин е човек, който най-много ми е помагал с актьорските задачи. Но когато срещнеше Стефан Данаилов, не искаш да го занимаваш с това, с което всеки ще го занимава. Искаш да си около него, да черпиш от аурата му, да се учиш".

"Когато си имал трудно детство, имаш прекомерна нужда от любов, имаш нужда повече хора да те обичат. Заради болестта на майка и заради това, че баща ми липсваше постоянно, аз израснах на улицата безконтролно. Заради това и в тийнейджърските години тогавашният ми приятел ме простреля в крака, аз бях на 16, а той на 18", откровена бе тя.

Маринова е отказвала роли, които биха я вкарали в типаж, от който после трудно би могла избяга: "Хубавите роли се взимат от най-талантливите и най-можещите, понякога ти се случва да си сред избраните, понякога - не. Егото много ти трябва в тази професия. В момента се чувствам доста балансирана и уравновесена, и съм се лишила от егото си, но това ми пречи в професионалната сфера. Егото е защитен механизъм".