Удар срещу най-агресивните тумори: Българска разработка дава надежда

Български учени с разработка за лечението на онкозаболявания. Ако успеят да ударят "ахилесовата пета" на едни от най-устойчивите и най-агресивни тумори, това би дало шанс да се разработят терапии срещу тумори и злокачествени заболявания на костите и мозъка.

Тракването на отделните хромозоми

"Това, което ние направихме, е методология, която би помогнала да се изследва този тип рак. Ние работим около 6-7 години по тази тема. Разработихме метод за проследяване на човешките хромозоми в живи клетки. Това е важно, защото раковите клетки при този вид тумори използват специфичен механизъм. А за да могат да се изследват, трябва да се тракнат отделните хромозоми, да се разбере коя коя е и по този начин ще може да се разбере този механизъм действа", каза молекулярният биолог доц. д-р Стойно Стойнов в неделното издание на "България сутрин".

Той припомни, че в клетката има 46 хромозоми.

"Ние можем да следим всяка една от тях и да я разпознаем, а със специфичен маркер да отбележим тези, които имат къси хромозоми и да видим как те се удължават. Това, което е важно за нас в момента, е да си купим микроскоп, който да следи два маркера едновременно. В момента имаме такъв, но той е много бавен. С единия маркер ние бележим хромозомите, които се удължават, а с другия - самите хромозоми, за да можем да виждаме всички", допълни доц. д-р Стойнов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Огромна база данни

По думите му този вид микроскопи генерират огромно количество данни.

"Едно видео, което е от 24 часа, е няколко терабайта. Тези терабайти трябва да се обработят, трябва да се пуснат на невронни мрежи, за да можем да тракнем дадените сигнали. Няма къде да ги обработваме, заради това ни трябват и специални сървъри, които да имат голям RAM", коментира молекулярният биолог.

Гостът подчерта, че раковите клетки са безсмъртни.

"Лъчетерапията е един от механизмите, но тя не е специфичен механизъм, за съжаление. Това я прави не особено удачна, тя помага при повечето типове рак, но вреди на целия организъм", добави той.

А екипът, с който работи, е между 8-10 човека: "Всеки си има собствен проект към този голям процес. Имаме много млади хора, които се интересуват от молекулярна биология, повечето се връщат от чужбина. Доста са амбицирани".

"За да могат невронните мрежи да помогнат за дадено изследване, първо трябва да имаш данните. Ние имаме голяма база данни и ще създадем нови, които ще бъдат специално създадени за този проект. След това те ще бъдат анализирани, тук идват на помощ невронните мрежи и ако имаш подходящо оборудване, ти можеш да обучиш невронната мрежа да ти помогне да анализираш по-добре изображението", подчерта доц. д-р Стойнов.