Избори 2024: 71% от българите не вярват, че ще има стабилно правителство

Проучване на "Екзакта Рисърч" показва, че 71% от българите не вярват, че е възможно след изборите на 27 октомври страната ни да има добро и стабилно управление.

29% от интервюираните са оптимисти. По-често допускат, че е възможно добро управление избиратели на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ. Подобен отговор изразява очаквания техните партии да участват в управлението на страната. 

Силно скептични към възможността да има добро и стабилно управление на страната след 27 октомври са избирателите на "Възраждане" (три четвърти от тях), както и привържениците на МЕЧ и на "Величие".

42% от заявяващите категорично намерение да гласуват на 27 октомври, посочват, че е възможно след изборите страната ни да има добро и стабилно управление.

Болшинството от твърдо решилите да не гласуват на 27 октомври, отхвърлят възможността у нас да има добро и стабилно управление след изборите.

Електорална активност

Обществените нагласи са белязани от висока степен на нетолерантност към политическата ситуация в страната, както и към политиците. Изследванията ни от последната година показаха, че все повече българи се определят като отвратени от политиката и политиците у нас, а не просто като политически апатични, посочват от социологическата агенция.

Поредната предизборна кампания не даде съществен принос за изборна мобилизация. Това се потвърждава и от декларативната избирателна активност, която, по данни от настоящото изследване, възлиза на около 30%. Разбира се, можем да очакваме реална активност в деня на вота различна от заявената в това изследване. Но при сегашните данни, очакваният брой избиратели, които ще отидат до урните, е около 2 милиона, като изчисленията се базират на официалните избирателни списъци.

Категорично намерение да гласуват заявяват по-често избиратели на възраст над 50 години - половината от тях. В същото време, не повече от една трета от хората на възраст под 40 години са сигурни, че ще отидат до урните.

Висшистите, жителите на градовете-областни центрове, както и живеещите в селата, по-често заявяват категоричното си намерение да гласуват. Представителите на етническите общности у нас също декларират по-висока увереност, че ще гласуват.

Електорални нагласи

Според данните на "Екзакта" седем партии намират място в следващия състав на парламента. За участие в 51-вото Народно събрание се борят и три по-малки формации, които остават под 4 процентовата бариера. Най-близо до четирите процента е ПП МЕЧ.

ГЕРБ без съмнение ще победи в предстоящата изборна надпревара. От изследването ни е видно, че няма обществена група или прослойка, в която ГЕРБ да не получава първи резултат, посочва "Екзакта".

Предвид оспорваната надпревара за второто място между коалицията ПП-ДБ и "Възраждане", данните от изследването показват, че "Възраждане" има по-голяма подкрепа от ПП-ДБ сред мъжете и сред най-възрастните избиратели, а ПП-ДБ имат по-добри позиции от "Възраждане" сред младите и образовани българи, както и сред живеещите в по-големите населени места – столица и градове-областни центрове.

Трудно е да се прогнозира как ще приключи в изборния ден надпреварата между АПС и "ДПС-Ново начало". 

"БСП - Обединена левица" се явява във формат, който цели да обедини левите избиратели. ПП МЕЧ, "Синя България" и ПП "Величие" имат електорални дялове, които ги поставят непосредствено след формациите, които с висока вероятност попадат в следващия парламент. ПП МЕЧ и "Синя България" имат по-твърди електорални ядра отколкото ПП "Величие".

91% от бившите избиратели на "Възраждане" от парламентарния вот през юни 2024 г. твърдят, че отново ще гласуват за тази партия. ГЕРБ-СДС могат да разчитат на 90% от избирателите си от преди няколко месеца. БСП са запазили 81% от избирателите си, а ПП-ДБ – 78%. 71% от избирателите на ИТН също заявяват, че отново ще ги подкрепят.

Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода от 19 до 22 октомври 2024 г. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю "лице-в-лице". Максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е +/- 3%. Изследването е реализирано със средства на "Екзакта Рисърч Груп" като част от изследователската програма на агенцията. 

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR