8 лв. на глас: Необходимост или разхищение са партийните субсидии?

Дали някоя от партиите, които успяха да влязат в парламента, ще състави правителство - все още е не е ясно. Със сигурност обаче се знае коя формация какви средства ще получава под формата на годишни субсидии. Освен шестте формации, които влизат в 45-тото Народно събрание, финансиране ще получат още четири партии.

На база постигнати изборни резултати - най-големи са субсидиите за ГЕРБ-СДС - близо 6 млн. и 700 хил. лв.. Партията на Слави Трифонов ще разчита на 4 млн. и 500 хил., а "БСП за България" - на 3 млн. и 800 хил. лв.. Близки по финансиране са ДПС и "Демократична България", съответно с около 2 млн. и 700 хил. и 2 млн. и 400 хил. лв.. Формацията "Изправи се. Мутри вън!" ще получи милион и двеста хил. лв..

От извънпарламентарните партии субсидии ще получават ВМРО, Българско национално обединение, "Възраждане" и "Републиканци за България".

8 лв. зa вceĸи дeйcтвитeлeн глac или близо 66 хил. лв. на ден ще струва на българските данъкоплатци, годишната издръжка на осемте партии и двете коалиции, набрали нужната подкрепа. 

"Когато половин България е останала реално без спешна медицинска помощ, когато има частни линейки, на които ти трябва да платиш, ако искаш да живееш или ако нямаш пари - умираш, когато хора умират на стълбите на болниците или чакайки с часове линейка, за мен е престъпление да се запази тази субсидия", коментира проф. Минчо Христов.

Според бившия председател на Сметната палата проф. Валери Димитров обаче, партийните разходи не носят щета на бюджета. Напротив - без държавно финансиране политическите формации ще станат лесна плячка на корпоративни интереси. 

"Това да намалиш партийната субсидия прекомерно или дори да я премахнеш е откровена глупост, тъй като все пак трябва да имат легитимни приходи за осъществяване на дейност", смята проф. Димитров.

Според него проблемът е не колко, а къде и за какво отиват парите. Въпроси с много неизвестни заради липсата на инструмент, с който Сметната палата може да осветли разходите, особено по-сериозните. 

"Присъщите разходи на политическите партии, едно не много ясно понятие по закона за политическите партии, което позволява на практика почти безконтролно харчене на тези пари. Фактически това до голяма степен обезсмисля контрола на сметната палата и го прави формален", обясни проф. Димитров. 

От самите претенденти обаче зависи дали цената на един действителен глас ще се запази, или ще бъде намалена, така както предлагаше Слави Трифонов през 2016-та. А дали "Има такъв народ" ще поиска полагащите й се средства, предстои да разберем, освен ако не се стигне до нови избори. 

"Срамота е, България, която е най-бедната държава в ЕС да има най-високата субсидия не само в ЕС, а и мисля- в света изобщо. Мисля, че е редно когато се конституира парламента, ние всички избиратели да видим ще спази ли това свое обещание партията на г-н Трифонов", категоричен е проф. Христов. 

От референдума през 2016 г. насам стойността на субсидията се променя три пъти. От 11 лв. през 2017 г. - пада до лев за глас през 2019 г.. Промяната обаче оцеля само шест месеца, след като в Бюджет 2020 беше заложено тя да бъде 8 лв..

Вижте повече в репортажа на Натанаил Раичков.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК